О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 440
София 13.07.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на трети юни две хиляди и петнадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело N 3007/ 2015 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази
Производството е по чл. 288 ГПК.
[фирма] [населено място] е обжалвал въззивното решение на Софийския градски съд , гражданско отделение, ІІ-а състав № 19035 от 08.12.2014г. по гр.д.№ 10669/2010г.
Ответниците К. Т. Д. и Ц. Б. Я. чрез процесуалния представител адв. И. М. са подали отговор , в който изразяват становище, че не са налице предпоставките на чл. 280 ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Писмен отговор е постъпил и от Р. В. К. чрез процесуалния пълномощник адв. Г.Д. , в който се поддържа, че касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество.
Останалите ответници, наследници на В. Д. Д. не са изразили становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, първо гражданско отделение обсъди доводите на страните по основанията за допускане на касационното обжалване и намира следното:
С обжалваното решение Софийският градски съд е отменил решението на Софийския районен съд, 49 състав от 15.07.2009г. по гр.д.№ 7247/2006г. и е решил делото по същество като е отхвърлил предявения от [фирма] [населено място] против В. Д. Б., починал след постановяване на решението и заместен в процеса от наследниците си по закон Д. В. Д. и Р. В. К. , К. Т. Д. , В. Д. Д., починала и заместена в процеса от наследниците по закон Р. Л. С., С. Л. С., Р. С. Г. и В. С. В., с правно основание чл. 97 ал.1 ГПК /отм./ за установяване, че ответниците не са собственици на недвижим имот – овощна градина с площ от 2.1 дка в строителните граници на [населено място], м. „Голяма могила” , представляващ част от имот пл. № 599 от кадастралния план, изработен през 1939г. , част от имот 3409 по кадастралния план от 1973г. , заснет с проектен номер 4061 к.в. 687 кв. 32 по плана на [населено място], [улица]и представляващ поземлен имот с идентификатор 68134.4090.1485 по кадастралната карта, одобрена през 2009г.
В. съд е приел, че ответниците се легитимират като собственици по реституция на основание ЗСПЗЗ с влязлото в сила решение на Софийския районен съд, 36 състав от 10.12.2004г. по гр.д.№ 3960/2004г. по чл. 14 ал.3 ЗСПЗЗ, както и че е недопустимо съгласно ТР 9/2012г. на ВКС, ОСГК и не следва да се разглежда възражението на ищеца, че наследодателят на ответниците не е бил собственик на възстановения имот преди обобществяването .
В изложението за допускане на касационното обжалване се поддържа произнасяне в противоречие със съдебната практика по правния въпрос, доуточнен от съда , каквито правомощия той има съгласно ТР 1/2009г. на ВКС, ОСГК и ТК : разполага ли въззивният съд с процесуална възможност и задължение при изрично въведен довод, да осъществи контрол за законосъобразност на решението по чл. 14 ал.3 ЗСПЗЗ относно изискванията за допустимост на реституцията. Въпросът е обуславящ за делото, защото в исковата молба ищецът – търговско дружество с общинско участие, изрично се е позовал на придобиване на собствеността преди реституцията въз основа на решение № 57 по протокол № 23 от 19.03.2001г. на Столичния общински съвет , изпълняващ правомощията на Общо събрание на общинските дружества, чрез включването му в капитала на търговското дружество и вписването на апорта в Търговския регистър. В подкрепа на тези твърдения по делото са представени писмени доказателства, които не са обсъдени от съда. Същевременно в представената от касатора съдебна практика по чл. 290 ГПК : решение № 250 от 08.05.2014г. по гр.д.№ 3215/2013г. на ВКС, ІІ г.о. , решение № 451/2012г. по гр.д.№ 3/2012г. на ВКС, ІV г.о. и др. е прието, че лицето, което не е било страна в административното производство не е обвързано от постановените административни актове и може да оспорва тяхната законосъобразност. В същия смисъл е и т.4 на ТР 6/2006г. на ВКС, ОСГК. Следователно, налице е основанието на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК и касационното обжалване следва да бъде допуснато.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Допуска касационно обжалване на въззивното решение на Софийския градски съд , гражданско отделение, ІІ-а състав № 19035 от 08.12.2014г. по гр.д.№ 10669/2010г.
Указва на касатора в едноседмичен срок от съобщението да внесе държавна такса по сметка на Върховния касационен съд в размер на 336 лв. и да представи вносния документ по делото, в противен случай касационната жалба ще бъде върната.
След изтичане на срока за внасяне на държавната такса, делото да се докладва за насрочване или прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: