4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1120
гр. София, 14.10.2015 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети октомври две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 4014 по описа за 2015 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. К. К. против решение № ІІІ-66/26.05.2015 г., постановено по гр.д.№ 657/2015 г. от Трети въззивен състав на Окръжен съд – Бургас.
Ответникът по касационната жалба не е представил писмен отговор.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното решение, съдът е приел, че предявените искове са процесуално недопустими и е обезсилил решението на първата инстанция, като е прекратил производството по делото. До този извод съдът е достигнал, като е приел, че към момента , в който по националното ни законодателство влизат в сила новите възможности за защита по исков ред по чл.2б от ЗОДОВ – 15.12.2012 год. и за защита по административен ред по чл.60а и сл. от ЗСВ – 01.10.2012 год. по предмета на настоящия спор е било налице висящо производство пред ЕСПЧ по жалбата на ищеца заведена под № 2280 /09 год. Приел е, че съгласно възможностите предоставени от законодателя и въведените от него преклузивни срокове в цитираните по-горе ПЗР на ЗИДЗОДОВ и ПЗР на ЗИДЗСВ при висящи производства пред ЕСПЧ , лицата , които отговарят на условията по чл.2б от ЗОДОВ и по чл.60а от ЗСВ , следва да предявят претенциите си за обезщетение за вреди в резултат на нарушаване на правото на гледане и решаване на дело в разумен срок по чл.6 , пар.1 от Конвенцията , по новопредвидения национален ред за защита , като спазят преклузивните 6 – месечни срокове съгласно пар.34 от ПЗР към ЗИДЗСВ – изтекъл на 01.04.2013 год. или по пар.8 от ПЗР към ЗИДЗОДОВ -ДВ, бр. 98 от 2012 г. / в случая , когато са налице предпоставките за това /- изтекъл на 15.06.2013 год. Въззивният съд е приел, че ищецът е следвало да подаде заявление по чл.60а и сл. от ЗСВ за обезщетение за вреди относно действия и бездействия на ответника за периода от 01.04.2005 год. до 13.06.2008 год. , до изтичане на преклузивния срок по пар. 34 от ПЗР към ЗИДЗСВ – т.е. до 01.04.2013 год. , което не е направено от него, поради което и неспазването на този срок обуславя недопустимостта на административната процедура по подаденото . на 06.01.2014 год.заявление , а на осн. чл.8 , ал.2 от ЗОДОВ и недопустимостта на иска по чл.2б от ЗОДОВ . Съдът е обсъдил и писмото от 26.09.2013 год. от ЕСПЧ , изпратено до жалбоподателя , по жалба № 2280 /09 год., с което ЕСПЧ е приел , че предвидените производства по посочените по-горе разпоредби представляват ефективни вътрешноправни средства за защита по отношение на оплаквания по чл.6 , пар.1 от Конвенцията за продължителност на производства , както и , че те следва да бъдат изчерпани дори от жалбоподатели , подали жалби до ЕСПЧ преди тяхното въвеждане, поради което ЕСПЧ е констатирал , че сроковете за вътрешноправна защита не са били спазени от ищеца и е обявил жалбата му за недопустима . Съдът е приел, че шестмесечният срок по чл.60а от ЗСВ не може и не следва да се брои за ищеца считано от получаване на писмото от ЕСПЧ , точно защото с него жалбоподателят е уведомен , че жалбата му е недопустима, а съгласно посочените по-горе разпоредби шестмесечният срок за подаване на заявление би могъл да започне да тече считано от уведомяването на лицата от регистратурата на Европейския съд по правата на човека но не и в случаите, когато ЕСПЧ вече се е произнесъл с решение по основателността на жалбата или е оставил жалбата без разглеждане като недопустима . Произнасянето на ЕСПЧ по жалбата на ищеца и обявяването и за недопустима е пречка за последващо провеждане на процедурата по чл.60а от ЗСВ – респ. по чл.2б от ЗОДОВ при положение , че ищецът не е реализирал в срок предоставените му вътрешноправни средства за защита . Въз основа на горното, съдът е приел, че поради неспазване на преклузивните срокове посочени по-горе исковете предявени от ищеца са недопустими.
В изложението на касационните основания се твърди, че е налице касационното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като не се сочи конкретен правен въпрос, а единствено са налице твърдения, че по „въпроса, обсъждан в обжалваното решение не е формирана задължителна съдебна практика”, касационното обжалване следва да бъде допуснато.
Втория правен въпрос е относно „предпочитанията за удовлетворяване”, като в тази насока се сочи определение № 1200/2011 г., постановено по ч.гр.д.№ 947/2011 г. на ІІІ гр.отд. на ВКС, сочено като противоречие с възприето от въззивния съд с обжалваното решение. Липсва соченото противоречие, доколкото въззивният съд не е приел различно от посоченото в цитираното определение /постановено по реда на чл.274, ал.3 ГПК/, тъй като основанието за прекратяването на производството поради недопустимост на предявения иск е различно, доколкото законодателните промени, мотивирали съда да приеме от правна страна недопустимост на предявените искове, са приети след постановяването на определението на ВКС, цитирано от касатора, още повече, че не процесуалната възможност на ищеца да избере реда за удовлетворяване на претенцията /неотречена от въззивния съд в конкретния случай/, а други са съображенията за приетата от съда недопустимост на предявените искове.
Сочи се като основание да допускане до касационно обжалване на решението и определение на ВКС, с което е допуснато касационно обжалване на решение на въззивен съд, без да се сочи правен въпрос в тази насока.
В касационната жалба се съдържат твърдения за недопустимост на постановеното решение /т.5 от жалбата/, с формулирани процесуалноправни въпроси, предвид и цитираното определение на ВКС като съдебна практика, които биха могли до доведат до извод за недопустимост на съдебното решение. Това сочено основание, свързано с допустимостта на съдебното решение, предвид тълкуването, дадено с ТР №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, води до основание и за допустимост на касационното обжалване, като преценката за допустимостта на въззивното решение ще следва да се извърши с решението по съществото на подадената касационна жалба.
Водим от горното, състава на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № ІІІ-66/26.05.2015 г., постановено по гр.д.№ 657/2015 г. от Трети въззивен състав на Окръжен съд – Бургас.
Указва на касатора С. К. К. да внесе държавна такса по сметката на ВКС в размер на 5 лева, като в едноседмичен срок представи доказателства за внасянето, в противен случай касационното производство ще бъде прекратено.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: 1. 2.4