О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 711
София 09.07.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на пети юли през две хиляди и десета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
при участието на секретаря
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 357 по описа за 2010г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от А. Н. П.,Марияна В. П. ,Н. А. П. и Л. А. П. –всички от гр. С.,чрез процесуалните си представители-адвокатите Г. Б. и С. Б. против въззивно решение № 1* от 5.11.2009г. по в.гр.д. № 654 по описа за 2009г. на Софийски апелативен съд,с което е обезсилено решение № 73 от 24.11.2008г. по гр.д. № 5074/2007г.на Софийски градски съд в ЧАСТТА,с която са отхвърлени предявените от А. Н. П. и М. В. П. искове с правно основание чл.26 от ЗЗД за прогласяване на нищожност на симулативна сделка и обявяване за недействителна на прикрита сделка по отношение на недвижим имот-апартамент в гр. С. ул.”Вл. Поптомов”/сега ул.”У. Гладстон”№39,със застроена площ от 36 кв.м.,като симулацията е в личността на приобритателя – действителен такъв е А. Н. П. вместо посочения П. Н. П.,както и исковете с правно основание чл.97 от ГПК/отм/,във вр.с чл.79 от ЗЗД за установяване придобиването чрез давностно владение на собствеността върху същия апартамент,прекратил е производството по делото в тази част и е оставил в сила решението в останалата част,с която е прекратено като недопустимо производството досежно предявените искове от Н. А. П. и Л. А. П. и е присъдил следващите се разноски.
Като основание за допустимост на подадената касационна жалба се позова на нормата на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК по поставения въпрос за критериите,по които съдът определя обективните предели на силата на присъдено нещо и начина на релевиране на нищожността,с оглед на обстоятелството,че независимо от водените предходни дела-искът за обявяване на нищожността на привидната сделка е предявен само в настоящия процес. В тази връзка се налага въпроса за обхвата на спорното право и за наличието на правен интерес. Позовават се на Тълкувателно решение № 122 от 1.12.1968г.на ОСГК и на пет казуални решения на ВКС.
Срещу така подадената касационна жалба не е постъпил отговор от ответната страна.
Касационата жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
За да се произнесе по допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :
За да приеме производството по делото за недопустимо, въззивният съд е счел,че предявените искове /с правно основание чл.26 от ЗЗД,чл.108 от ЗС и чл.431 ал.2 от ГПК/отм./ са приклудирани от силата на присъдено нещо на приключил с влязъл в сила съдебен акт,с който е разрешен спор за собственост между същите страни,относно същия имот. Приел е,че тъй като настоящите ищци са били ответници в предходния спор- те е следвало да направят всичките си възражения срещу правата на ищците/които в настоящото производство са ответници/,включително и сега изложените доводи за симулативност на договора за издръжка и гледане относно личността на приобритателя. Посочил е,че по възражението за придобиване на имота по давност има отрицателно произнасяне в мотивите.
Тезата,развита в приложеното изложение е,че предявеното в настоящето производство спорно право е различно от това,което е разрешено по гр.д. № 1732/98г.на СРС.
При така изложените мотиви на въззивния съд и становището на страната – е ясно,че поставеният от касаторите въпрос за обхвата на предмета на спора-с оглед разрешения спор и настоящия иск за обявяване нищожността на привидната сделка – е от значение за изхода на спора,тъй като е свързан с решаващите мотиви на съда. Преценката за обхвата на вече присъденото и за правния интерес на страната от изясняване на действителността на сключената на 23.06.1988г. сделка – изисква тълкуване с цел – изясняване на точния смисъл на закона, преценка на конкретни юридически факти, съобразно действащите норми, за да може правния спор да бъде разрешен. При това следва да бъде съобразено и че е приложена практика/в която – в противоречие с настоящето въззивно решение/- е прието,че със сила на присъдено нещо се ползва само диспозитива на решението,но не и мотивите,в които се съдържат констатации относно правно релевантните факти и преюдициеалните правоотношения,които не са обхванати от спорния предмет. За да се формира сила на присъдено нещо и по тях е необходимо правото да бъде въведено в предмета на спора и по него да има изрично произнасяне.
Гореизложеното мотивира настоящият състав да приеме,че е налице хипотезата на т.3 от ТР №1/2009г.на ОС на ГК и ГК на ВКС,което налага да бъде допуснат до касационно обжалване въззивния акт на основание и по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК,поради което, Върховен касационен съд, Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1* от 5.11.2009г. по в.гр.д. № 654 по описа за 2009г. на Софийски апелативен съд.
УКАЗВА на касаторите,че следва в 7-дневен срок да внесат по сметка на Върховен касационен съд държавна такса за разглеждане на подадената касационна жалба в размер на 220лв./двеста и двадесет лева/, СЛЕД което делото да се докладва за насрочване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.