Определение №149 от по гр. дело №1834/1834 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

                                      
 
О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е
 
№  149
                                      София 11.02.2010 г.
 
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 9 февруари две хиляди и десета година в състав:
              
          ПРЕДСЕДАТЕЛ:   Ценка Георгиева
                               ЧЛЕНОВЕ:   Мария Иванова
                                                     Илияна Папазова
                                                                   
разгледа докладваното от съдията Ц. Георгиева
дело № 1834/2009 година
 
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Й. И. И. от с. К., Община Т., Област Ямбол, подадена от пълномощника му адв. А, срещу въззивното решение на Бургаския апелативен съд, № 44 от 17.07.2009г. по в.гр.д. № 106/2009г. в частта, с която е отхвърлен искът по чл. 45 ЗЗД на Й. И. против В. Д. са разликата над 30 000 лв. до 40 000 лв., съставляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди.
Ответникът по жалбата В. Д. Д. от с. К., в представения по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК писмен отговор от пълномощника му адв. Ж, моли да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение. Претендира разноските по делото.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд, трето г. о., взе предвид следното:
С въззивното решение е намалено присъденото от първоинстанционния съд обезщетение по чл. 45 ЗЗД за претърпени от ищеца Й. И. неимуществени вреди от 40 000 лв. на 30 000 лв. След анализ на събраните по делото доказателства – експертиза и свидетелски показания, относно характера и последиците от увреждането, изразяващо се в постоянна слепота с лявото око, съдът е приел, че сумата от 30 000 лв. съответства на установения в чл. 52 ЗЗД принцип на справедливост и ще обезщети доколкото е възможно неблагоприятните последици от непозволеното увреждане.
На основание чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т. 1-3 на същата разпоредба за всеки отделен случай. В изложението по чл. 280, ал. 1 ГПК касаторът моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение по въпроса за размера на присъденото обезщетение, на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК поради противоречие с практика на ВКС и с оглед уеднаквяване на съдебната практика относно обезщетенията за неимуществени вреди. Прилага решение № 120/26.03.2009г. по н.д. № 60/2009г. на ВКС, ІІ н. о.
Върховният касационен съд намира, че не са налице посочените критерии за селекция на касационните жалби.
Не се констатира твърдяното противоречиво прилагане на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Размерът на обезщетението за неимуществени вреди от непозволено увреждане е обусловен от множество конкретни за всеки отделен случай обстоятелства. Макар и телесните повреди по настоящото дело и приложеното решение да са слепота с едното око, те са причинени при различна фактическа обстановка, видно от квалификацията на престъплението по решение № 120/2009г. Претърпените при извършването на деянието, в резултат на конкретните действия на подсъдимия, болки и страдания също са част от неимуществените вреди, подлежащи на обезщетяване по чл. 45 ЗЗД. Поради това различните размери на обезщетения за неимуществени вреди не обосновават наличие на противоречива съдебна практика. По прилагането на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД са постановени ППВС № 4/68г. и ППВС № 4/61г., в които са дадени задължителни указания на съдилищата относно критериите при определяне на обезщетението за неимуществени вреди от непозволено увреждане. Въззивното решение е съобразено с тези указания като са взети предвид всички относими към определяне на размера на обезщетението обстоятелства. Предвид наличието на задължителна съдебна практика по прилагането на чл. 52 ЗЗД не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение, намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на решението на Бургаския апелативен съд. На ответника следва да се присъдят разноските по делото за настоящото производство в размери на 800 лв.
Водим от горното съдът
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Бургаския апелативен съд, № 44 от 17.07.2009г. по в.гр.д. № 106/2009г.
ОСЪЖДА Й. И. И. от с. К., Община Т., Област Ямбол да заплати на В. Д. Д. от с. К. сумата 800 лв. разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
 
Членове:
 
 

Scroll to Top