О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 578
София 04.06.2010г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 1 юни две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Георгиева
дело № 328/2010 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Л. Д. В. от гр. С., приподписана от пълномощника й Т. А. – нейна дъщеря с юридическа правоспособност, срещу въззивното решение на Софийски градски съд, ГК, ВО, ІV Г с-в, от 16.11.2009г. по в.гр.д. № 8192/2009г. с което е отменено решението на Софийски районен съд, 61 с-в, от 23.10.2008г. по гр.д. № 12253/2008г. и вместо това с въззивното решение са отхвърлени предявените от Л. Д. В. срещу А. за с. к. искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ.
Ответникът по касация А. за с. к. гр. С. не е изразил становище.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд взе предвид следното:
За да отхвърли искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ, предявени от Л. Д. В. срещу А. за с. к. , въззивният съд е приел, че е осъществено основанието за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ – съкращаване на щата. Констатирал е, че заеманата от Л. В. длъжност „технически сътрудник – домакин” не фигурира в представеното по делото длъжностно разписание на А. за с. к. от 01.04.2008г. Извършил е сравнение на трудовите задължения по представените по делото длъжностни характеристики за длъжностите „технически сътрудник – домакин” и „главен експерт – архивар” и е приел, че задълженията на изпълняваната от ищцата преди уволнението работа изцяло са включени в трудовите задължения на втората длъжност. Изпълняваната от ищцата трудова функция е престанала да съществува самостоятелно и е станала част от съдържанието на задълженията за длъжността „главен експерт – архивар”. По тези съображения съдът е приел съкращаването на щата за реално, а исковете за отмяна на уволнението, за възстановяване на предишната работа и за присъждане на обезщетение за оставане без работа поради уволнението, за неоснователни.
Съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т. 1-3 на същата разпоредба за всеки отделен случай.
Касаторът Л. В. моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК поради противоречиво решаване на материалноправен въпрос, без да формулира конкретен правен въпрос. Прилага решение № 2173/2007г. ІІІ г.о. ВКС с което е прието, че в тежест на работодателя е да установи реално съкращаване на щата преди уволнението, и решение № 1289/1995г. ІІІ г.о. ВКС с което е прието, че съкращаването на щата по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ изисква премахване за бъдеще на отделни бройки от утвърдения общ брой на работниците и служителите в предприятието поради преустановяване на съответстващите им трудови функции.
Върховният касационен съд намира, че не е налице критерия за селекция на касационните жалби по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК поради следните съображения:
Липсата на конкретен въпрос, от значение за изхода по делото, не дава възможност на ВКС да обсъди наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно дадените в ТР № 1/2009г. ОСГТК, ВКС, т. 1 задължителни указания, непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това
Независимо от това настоящият състав на ВКС намира за необходимо да отбележи, че не е налице твърдяното противоречие между въззивното решение и приложените решения на ВКС по въпроса за съкращаването на щата. Приетото в приложеното решение на ВКС № 1289/95г. становище не е в противоречие с въззивното решение, тъй като реално съкращаване на щата е налице както при прекратяване на осъществяването на трудовата функция, така и когато трудовите задължения престават да съществуват като съдържание на отделна щатна длъжност поради разпределянето им към други длъжности.
Изложеното мотивира настоящият съдебен състав да не допусне касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд, ГК, ВО, ІV Г с-в, от 16.11.2009г. по в.гр.д. № 8192/2009г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: