О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 576
София 04.06.2010г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 1 юни две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Георгиева
дело № 365/2010 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т. „Родина” гр. К., подадена от пълномощника адв. Н, срещу въззивното решение на Кюстендилския окръжен съд, от 23.11.2009г. по в.гр.д. № 209/2009г. с което е отменено решението на Кюстендилския районен съд от 30.01.2009г. по гр.д. № 266/20085., и с въззивното решение са уважени предявените от К. И. И. , Л. С. Н., Д. С. Д., Р. В. В., А. С. А., Л. С. Н., Л. С. П. и А. С. П. против Т. „Родина” искове по чл. 59, ал. 1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за ползване на собствения им недвижим имот в размер на по 2094,33 лв. на всеки един тях, както и по 132,45 лв. мораторна лихва.
Ответниците по касация К. И. И. , Л. С. Н., Д. С. Д., Р. В. В., А. С. А., Л. С. Н., Л. С. П. и А. С. П. в представеното от пълномощника им писмено възражение молят да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд взе предвид следното:
За да присъди на ищците посочените по-горе суми въззивният съд е приел, че Т. „Родина” ползва съсобствен на ищците имот без правно основание. Правото на собственост на ищците върху 8/10 ид. части от 342/423 ид. части от процесния имот съдът е приел за установено от представеното към делото влязло в сила решение по гр.д. № 748/99г. на КОС. По отношение на сградите съдът е приел, че няма данни ответната кооперация да е придобила право на собственост или право на строеж върху терена, поради което неоснователни са доводите й, че има право да ползва необходимата за обслужването на сградите площ.
Съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т. 1-3 на същата разпоредба за всеки отделен случай.
Касаторът Т. „Родина” моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса за правното основание на иска, и на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по въпроса следва ли суперфициарният собственик да ползва терена под сградата, без да дължи обезщетение за ползването, който въпрос според жалбоподателя е решен в противоречие с решение № 232/2006г. ВКС, ІV г.о. и решение № 99/99г. ВКС, 5-чл. с-в.
Върховният касационен съд намира, че не са налице посочените от касатора критерий за селекция на касационните жалби поради следните съображения:
Материалноправният въпрос за правната квалификация на предявения иск е от значение за решаването на делото, но в конкретния случай не е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, тъй като разглеждането му няма да допринесе за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, или за създаване на съдебна практика по непълни, неясни или противоречиви разпоредби на закона. Основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е мотивирано с твърдения, че кооперацията се намира в имота на правно основание. Въпросът за правата на кооперацията върху построените в процесния имот сгради е в основата и на втория поставен от касатора материалноправен въпрос. В тази връзка следва да се отбележи, че претендираните права от Т. „Родина” върху сградите са отречени с влязлото в сила решение от 21.07.2000г. по гр.д. № 748/99г. на Кюстендилския окръжен съд, с което е прието, че е настъпила реституция по силата на чл. 1, ал. 1 ЗВСОНИ при установеното положение, че право на строеж на кооперацията не е учредено по надлежния ред. Прието е, че теренът на парцела няма несамостоятелния статут на обслужващ сградите, поради което е уважен установителният иск за собственост на отчуждените собственици. Искът за предаване на владението е отхвърлен по съображения, че е заявен като реална част от парцела. Предвид изложеното не е налице твърдяното противоречиво решаване от съдилищата на втория формулиран от касатора въпрос. Действително правото на собственост върху сградите дава право да се ползва земята, доколкото това е необходимо за обслужването й /решение № 232/2006г. ВКС, ІV г.о./ и съгласно чл. 64 ЗС суперфициарният собственик не дължи обезщетение за ползването /решение № 99/99г. ВКС, 5-чл. с-в/, но въпросът за правата на Т. върху сградите е решен с посоченото по-горе влязло в сила решение и не е предмет на настоящото производство по чл. 59 ЗЗД.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Кюстендилския окръжен съд, от 23.11.2009г. по в.гр.д. № 209/2009г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: