О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 623
София 17.06.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 15 юни две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Георгиева
дело № 492/2010 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. И. Н. от гр. С., подадена от пълномощника му адв. Й, срещу въззивното решение на Софийски градски съд, ІV Д с-в, № 272 от 21.10.2009г. по в.гр.д. № 5892/2009г., с което е оставено в сила решението на Софийски районен съд, 49 с-в, от 20.01.2009г. по гр.д. № 30089/2007г. с което са отхвърлени предявените от И. И. Н. срещу В. И. М. , Й. Г. Н., И. Г. Н., И. Р. Б. и Д. Л. Б. искове с правно основание чл. 26, ал. 2 вр. чл. 17 ЗЗД за установяване симулативност на сключената с нот. акт № 27/2007г. сделка, по чл., 135 ЗЗД за обявяване за недействителна спрямо ищеца на същата сделка относно 1/3 ид. част от имота и по чл. 19, ал. 3 ЗЗД за обявяване за окончателен на сключен между И предварителен договор от 05.10.2007г. за продажба на 1/3 ид. част от поземлен имот – земеделска земя.
Ответниците по касация В. И. М. , Й. Г. Н., И. Г. Н., И. Р. Б. и Д. Л. Б. в представения писмен отговор молят да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение. Претендират разноските по делото.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд взе предвид следното:
За да отхвърли иска по чл. 26, ал. 2 ЗЗД за установяване симулативност на сделката за замяна въззивният съд е приел, че не е установено волята на страните да е била за сключване на привидна сделка, т.е. да не ги обвързва. Напротив, намерението на страните е било именно да бъде реално прехвърлено правото на собственост върху идеалните части от имота. Не се доказва и воля на страните да сключат друг вид сделка, която да прикрият чрез замяната. Съдът е приел, че мотивите на страните за сключване на тази сделка са без значение, предвид обстоятелството, че не е предявен иск за признаване на сделката за нищожна поради заобикаляне на закона.
Относно иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД за обявяване за окончателен на сключен между И предварителен договор от 05.10.2007г. за продажба на 1/3 ид. част от поземлен имот съдът е приел, че не е бил сключен валиден предварителен договор за продажба. Като условие за действителност на предварителния договор чл. 19, ал. 1 ЗЗД установява писмената форма. В случая не съществува писмен документ, който да отразява постигнато между страните съгласие по съществените елементи на такъв договор. Съставените констативни протоколи от нотариус не представляват документи, изходящи от страните, разменени между тях и съдържащи техни волеизявления, поради което не може да се приеме, че именно чрез тях е бил сключен такъв договор.
Въззивният съд е приел за неоснователен искът по чл. 135 ЗЗД по съображения, че ищецът не е бил кредитор на М. по силата на предварителен договор, нито сключеният договор за замяна го уврежда. Приел е за неоснователни доводите на ищеца, че с тази сделка е увредено правото му по чл. 33, ал. 2 ЗС да изкупи дела на М. от съсобствеността. Приел е, че правото на изкупуване по чл. 33, ал. 2 ЗС съществува само когато съответната част от имота е предмет на договор за продажба, а не на друг вид сделка – в случая замяна. Освен това дори и в случай на продажба отново не може да се говори за действия, увреждащи носителя на това право, тъй като в този случай той разполага с иск по чл. 33, ал. 2 ЗЗД, който изключва възможността за предявяване на Павловия иск.
Съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т. 1-3 на същата разпоредба за всеки отделен случай.
Касаторът моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение поради това, че решението е постановено в противоречие с принципите на правовата държава и на справедлив процес, в практиката на ВКС няма подобен казус и ВКС следва да отговори на предизвикателството за заобикаляне на закона. Излага съображения, че относно формата на предварителния договор въззивният съд неправилно е приел, че не е налице валидно сключен предварителен договор. С решение № 371/2008г. СОС е прието, че за да е налице предварителен договор не е задължително той да е написан като един документ. На следващо място излага съображения, че с иск по чл. 135 ЗЗД разполага и носителят на непарично вземане, в какъвто смисъл ППВС № 1/65г. и решение № 1024/2008г. ІІІ г.о. ВКС. На последно място заявява, че не е налице съдебна практика по отношение приетото в обжалваното решение приравняване на договора за замяна на продажба относно приложимостта на чл. 33, ал. 2 ЗС.
Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
Въпреки, че не са формулирани ясно въпроси по чл. 280, ал. 1 ГПК, от изложените съображения и приложените решения, могат да се изведат и съответно да се квалифицират няколко въпроса: по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК въпросът за формата на предварителния договор по чл. 19, ал. 3 ЗЗД; по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК въпроса за качеството на кредитор по иск по чл. 135 ЗЗД на купувача по предварителен договор; по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК въпроса за приложимостта на иска по чл. 33, ал. 2 ЗС относно договора за замяна.
По въпроса за формата на предварителния договор не е налице твърдяното от касатора противоречие между въззивното решение и приложеното решение № 371/20.05.2008г. по гр.д. № 1159/2007г. на Софийски окръжен съд, с което е прието, че не е необходимо волеизявленията на страните по предварителен договор да бъдат обективирани върху един и същи материален носител. Представеното решение е постановено при установено от фактическа страна, че е взето решение от държавата за приватизиране на сгради, включени в капитала на ЕАД, постигната е договореност за условията на продажбата /цена, срок за плащане/ и цената е заплатена от купувача в посочения срок. Прието е, че между страните е постигнато съгласие, обективирано в протокол от заседание на СД, платежните документи и фактурата, издадена от продавача, съдържащи всички съществени условия на договора. В настоящия случай въззивният съд е приел, че между И не е сключен предварителен договор не защото волеизявленията не са обективирани в един и същи материален носител, а защото съставените констативни протоколи от нотариуса не съставляват изходящи от страните документи, разменени между тях и съдържащи техни волеизявления. Приел е, че нотариалната покана от продавача М. не е приета безусловно от купувача, а срокът от един месец е бил определен от дъщерята на ищеца, която не е имала пълномощно да го представлява за сключване на такъв договор. Двете решения са постановени при различна фактическа обстановка, поради което не е налице твърдяното противоречиво решаване на поставения въпрос.
По въпроса за качеството на кредитор по иск по чл. 135 ЗЗД на купувача по предварителен договор не е налице соченото противоречие с ППВС № 1/65г. В съответствие с Постановлението на пленума на ВС е прието, че купувачите по предварителен договор за покупко-продажба имат качеството на кредитори по иск по чл. 135 ЗЗД, но искът е отхвърлен с мотиви, че е не е бил сключен валиден предварителен договор за продажба на недвижим имот.
Въпросът за приложимостта на иска по чл. 33, ал. 2 ЗС относно договора за замяна е бил предмет на разглеждане от ВКС и не се налага произнасяне по него с оглед точното прилагане на закона и развитието на правото. С решение № 413/26.05.2010г. по гр.д. № 2636/2008г. ІІІ г.о. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК и имащо задължителен характер съгласно ТР № 1/2009г. ОСГТК на ВКС, е прието че разпоредбата на чл. 33, ал. 2 ЗС има рестриктивен характер и трябва да се прилага ограничително, само относно покупко-продажба в нейния чист вид, тъй като само в този случай прехвърлянето на собствеността е свързано с насрещна заместима престация – плащане на уговорена цена. Прието е, че хипотезата е мислима и в случай на договор за замяна, но само когато насрещната престация са родово определени вещи. В настоящия случай въззивният съд също е приел, че правото на изкупуване по чл. 33, ал. 2 ЗС съществува само когато съответната част от имота е предмет на договор за продажба, а не и на замяна. Мотивите на въззивния съд, че в случай на продажба ищецът отново не би бил кредитор по иск по чл. 135 ЗЗД, тъй като в този случай той разполага с иск по чл. 33, ал. 2 ЗЗД, който изключва възможността за предявяване на Павловия иск, неправилно се интерпретират от касатора в смисъл, че съдът разширително прилага разпоредбата на чл. 33, ал. 2 ЗС и към замяната.
На ответниците следва да се присъдят направените разноски за настоящото производство.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд, ІV Д с-в, № 272 от 21.10.2009г. по в.гр.д. № 5892/2009г.
ОСЪЖДА И. И. Н., ЕГН **********, от гр. С. да заплати на В. И. М. , Й. Г. Н., И. Г. Н., всички от гр. С., общо сумата 1000 лв. разноски по делото и на И. Р. Б. и Д. Л. Б., двамата от гр. С., общо сумата 1000 лв. разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: