О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 506
София 20.05.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 12 май две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Георгиева
дело № 616/2009 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Г. П. от с. Н., подадена от пълномощника му адв. К, срещу въззивното решение на Врачанския окръжен съд, № 1* от 19.12.2008г. по в.гр.д. № 803/2008г. в частта, с която е оставено в сила решение № 111 от 21.07.2008г. по гр.д. № 58/2008г. на Белослатинския районен съд в частта, с което е отхвърлен искът по чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. чл. 225, ал. 1 КТ на А. П. срещу О. Б..
Ответникът О. Б. не е изразил становище.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд взе предвид следното:
За да отхвърли претенцията за заплащане на сумата 1255,20 лв., съставляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение, въззивният съд е приел, че ищецът не е представил доказателства, установяващи оставането му без работа през шестмесечния срок след уволнението, признато за незаконно с въззивното решение. В първоинстанционното производство е представено копие от трудовата книжка на ищеца, но само до стр. 13, на която последното отбелязване е за прекратеното трудово правоотношение с О. Б.. Не са представени следващите страници на трудовата книжка, за да може да се констатира дали на тях липсват записвания за постъпване на работа. Не е представена за констатация от съда и самата трудова книжка, нито удостоверение от Бюрото по труда или друг документ, установяващ твърдяното обстоятелство. Поради липса на каквито и да е доказателства за оставане без работа след уволнението, въззивният съд е приел искът за неоснователен.
Съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т. 1-3 на същата разпоредба за всеки отделен случай.
Касаторът А. П. се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК. Излага съображения, че същественият процесуалноправен въпрос за възможността оставането без работа поради уволнението да се доказва с копие от трудовата книжка, е решен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС и на други съдилища. Като съществен процесуалноправен въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС сочи и неправилна преценка на представеното копие от трудова книжка. Прилага решения на ВКС – № 483/2005г. ІІІ г.о., № 521/06г. ІІІ г.о. и № 385/2006г. ІІІ г.о. В първото от тях е прието, че ежемесечната регистрация в Бюрото по труда е задължителна предпоставка за изплащане на обезщетение за безработица по ЗЗБНЗ, но не и условие за основателност на претенцията по чл. 225, ал. 1 КТ. В мотивите на останалите две решения е прието, че оставането без работа поради уволнението се установява от извършена констатация по трудовата книжка.
Върховният касационен съд намира, че не са налице критериите за селекция на касационните жалби по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК. Задължителна практика по приложението на чл. 225, ал. 1 КТ не се сочи, а твърдяното противоречие със съдебна практика по формулираните от касатора процесуалноправни въпроси не е налице.
Както бе посочено по-горе въззивният съд е прел за годно доказателство копието от трудова книжка на ищеца, но е отхвърлил иска, тъй като копието не е пълно – то свършва до страницата, на която е вписано уволнението. За да бъде годно доказателство за липсата на последващо трудово правоотношение, копието следва да включва най-малко и следващата страница след вписаното уволнение. Изразеното от съда становище не е в противоречие с представената от касатора съдебна практика, постановена при различна фактическа обстановка – извършена от съда констатация по трудова книжка. Не е налице противоречие и с приетото в решение № 483/2005г. ІІІ г.о., тъй като въззивният съд не е посочил регистрацията в Бюрото по труда като задължителна предпоставка за основателност на претенцията, а като една от възможностите за доказване на иска.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Врачанския окръжен съд.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Врачанския окръжен съд, № 1* от 19.12.2008г. по в.гр.д. № 803/2008г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: