О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 567
София 04.06.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 2 юни две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Георгиева
дело № 795/2009 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Петрол” А. гр. С., подадена от пълномощника му адв. Д, срещу въззивното решение на Софийски градски съд, ІІ „В” възз. с-в, от 04.07.2008г. по в.гр.д. № 3904/2006г. в частта, с което е оставено в сила решението на Софийски районен съд, 64 с-в, от 30.05.2006г. по гр.д. № 4389/2006г. в частта, с която са уважени исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ на И. В. И..
Ответникът И. В. И. от гр. Д. чрез пълномощника си адв. П оспорва жалбата. Подал е насрещна касационна жалба. Претендира разноските по делото.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд взе предвид следното:
За да уважи исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ на И. И. въззивният съд е приел, че работодателят, чиято е доказателствената тежест, не е ангажирал никакви доказателства за да установи извършването на описаното в заповедта за уволнение дисциплинарно нарушение. В първоинстанционното производство „Петрол” А. не е участвал чрез процесуален представител, а представените с въззивната жалба фотокопия от документи не са заверени и въпреки редовно връченото указание на съда за заверката им, недостатъкът на писмените доказателства не е отстранен. Допуснати са поисканите от дружеството свидетели при довеждане, но не са доведени в съда за разпит и поради това са заличени. Поради липса на доказателства ищецът И да е извършил нарушение на трудовата дисциплина, заповедта за дисциплинарно наказание е отменена и ищецът е възстановен на заеманата преди уволнението работа.
Съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т. 1-3 на същата разпоредба за всеки отделен случай.
Касаторът „Петрол” А. моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение поради решаване на въпроса за доказателствената сила на представените с въззивната жалба писмени доказателства в противоречие с практиката на ВКС. Поставя въпроса законосъобразно ли е изключването от доказателствения материал по делото на писмени доказателства само поради технически пропуск да се заверят с подпис. Счита, че въпросът е от значение и за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Представя две решения на ВКС – едното по приложението на чл. 190, т. 3 КТ с което като процесуално нарушение е посочено неприемане от съда на представени от страната писмени доказателства, и другото относно суверенното право на инстанцията по същество да формира свое вътрешно убеждение въз основа на събраните по делото доказателства.
Върховният касационен съд намира, че не е налице критерият за селекция на касационните жалби по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК – противоречива съдебна практика, по формулирания от касатора въпрос. Представените от касатора решения на ВКС са неотносими към формулирания от него въпрос и не установяват противоречива съдебна практика, тъй като в тях не се обсъжда въпросът за необходимостта от заверка на представени от страната преписи от документи.
Въпросът не е и от значение за точното прилагане на закона и за юриспруденциалното развити на правото, тъй разпоредбата на чл. 101 ГПК /отм./ не се нуждае от друго, различно от възприетото от въззивния съд тълкуване и прилагане. Разпоредбата на чл. 101 ГПК /отм./, съгласно която представените по делото преписи от документи следва да бъдат заверени от страната, е ясна и се прилага непротиворечиво от съдилищата. Представените от страната фотокопия е следвало да бъдат заверени с подпис на представляващо дружеството лице, в какъвто смисъл са и дадените от съда указания. Неизпълнението на тези указания е причина съгласно чл. 101, изр. последно ГПК /отм./ съдът да изключи документите от доказателствения материал.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд. На основание чл. 287, ал. 4 ГПК при това положение насрещната касационна жалба не се разглежда. Ответникът по касация И. И. е поискал присъждане на разноските по делото, но не е представил доказателства за направени разноски пред ВКС, поради което такива не се присъждат.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение Софийски градски съд,ІІ „В” възз. с-в, от 04.07.2008г. по в.гр.д. № 3904/2006г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: