О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 173
София 18.02.2010г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 16 февруари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Георгиева
дело № 1850/2009 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на З. „Б” АД гр. С., подадена от пълномощника адв. М, срещу въззивното решение на Варненския апелативен съд, № 102 от 10.07.2009г. по в.гр.д. № 196/2009г. с което е оставено в сила решението на Търговищкия окръжен съд, № 1 от 15.01.2009г. по гр.д. № 384/2008г., с което са осъдени М. В. В. и Е. „К”, представляван от И. Х. И. , да заплатят солидарно на А. Х. А. и Х. Х. А. по 50 000 лв. и на Х. А. Х. сумата 40 000 лв. обезщетение за претърпени от тях неимуществени вреди от смъртта на Ф. К. Х. , настъпила при ПТП на 08.05.2008г..
Ответникът Е. „К”, представляван от И. Х. И. , в представеното писмено становище моли да не се допусне касационно обжалване.
Ответниците по касация М. В. В., А. Х. А., Х. Х. А. и Х. А. Х. не са изразили становище.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд взе предвид следното:
Касаторът З. „Б” АД, конституиран като трето лице помагач на страната на ответниците по иска, моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса дали между работника, отговарящ на основание чл. 45 ЗЗ. , и работодателя, чиято отговорност е ангажирана на основание чл. 49 ЗЗ. , възниква солидарна отговорност за причинените от работника вреди.
Въззивният съд е дал положителен отговор на поставения въпрос като се е позовал на съдебна практика. Приел е, че отговорността на прекия извършител и обезпечително-гаранционната отговорност на възложителя на работата за чужди действия, съгласно чл. 53 ЗЗ. е солидарна.
Съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т. 1-3 на същата разпоредба за всеки отделен случай.
Върховният касационен съд намира, че не е налице посоченият от касатора критерий за селекция на касационните жалби поради следните съображения:
По поставения от касатора въпрос е постановена задължителна съдебна практика с приетото в т. 4 на ППВС № 7/1958г., че пострадалият има възможност да предяви иска за обезщетението солидарно срещу непосредствения извършител и лицето, което му е възложило работата, или по избор срещу един от тях. В този случай солидарността възниква по силата на закона – чл. 53 ЗЗД. Изискването на посочената разпоредба увреждането да е причинено от неколцина, съобразно тълкуването в ППВС № 4/75г., т. 12, е налице при няколко отговорни за вреди от непозволено увреждане лица. Съгласно посоченото Постановление няколко отговорни за вреди на деликтно основание лица, отговарят солидарно спрямо пострадалия. В съответствие с тези указания съдебната практика приема, че прекият причинител и възложителят на работата отговарят солидарно по отношение на пострадалия. В този смисъл е например решение № 1228/2008г. на ВКС, V г.о., в което е прието, че е налице солидарна отговорност между прекия причинител на вредите /лекар, извършил оперативна интервенция/ и болничното заведение, чиято отговорност е ангажирана на основание чл. 49 ЗЗД. Предвид наличието на задължителна съдебна практика, която е съобразена от въззивния съд, следва да се приеме, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Варненския апелативен съд, № 102 от 10.07.2009г. по в.гр.д. № 196/2009г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: