Определение №154 от по гр. дело №60/60 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

                                      
 
О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е
 
№ 154
                             София.19.02.2009 г.
 
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 17 февруари две хиляди и девета година в състав:
              
         ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Ценка Георгиева
                              ЧЛЕНОВЕ:  Мария Иванова
                                                    Илияна Папазова
                                                                   
разгледа докладваното от съдията Ц. Георгиева
дело № 60/2009 година
 
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. С. П. от гр. П., подадена от пълномощника й адв. М. М. , срещу въззивното решение на Пернишкия окръжен съд, № 163 от 26.06.2008г. по в.гр.д. № 366/2008г. с което е оставено в сила решение № 825/21.01.2008г. по гр.д. № 1706/2007г. на Пернишкия районен съд, с което е развален на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД сключеният с нот. акт № 102/1989г. между Х. А. П. като прехвърлител и И. С. П. като приобретател договор за прехвърляне правото на собственост върху недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка.
Ответникът по касация Х. А. П. от гр. П. не е изразил становище.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд взе предвид следното:
За да уважи иска въззивният съд е приел, че приобретателката по договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка И. П. не е осигурила на Х. А. дължимите грижи във връзка със здравословни проблеми на прехвърлителя. До м. септември 2007г. страните по делото са живеели в едно домакинство в процесния имот, но след смъртта на дъщеря й ответницата П отсъствала през по-голямата част от деня и не осигурявала на А. необходимите грижи и лекарска помощ. Грижите от лечение и медицинска помощ във връзка със здравословните проблеми на прехвърлителя му осигурила дъщеря му С. С. Поради това от есента на 2007г. и понастоящем страните по делото живеят отделно, като Х. А. живее в друго жилище и за него се грижи дъщеря му. Съдът е приел, че в случая не се касае за липса на съдействие за изпълнение на договора от страна на кредитора чрез напускането на жилището, в което е живял заедно с И. П. , а за неизпълнение на договора от длъжника и необходимост от непрекъснати грижи, които се осъществяват от друго лице. Кредиторът не изпада в забава при всяко неприемане или липса на съдействие, а само при неоправдано неприемане или неоказване на съдействие за изпълнението. В случая след м. септември 2007т. приобретателката нито е изпълнявала задължението си по договора да полага грижи за прехвърлителя, нито е заплащала парични средства за издръжката му.
Съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т. 1-3 на същата разпоредба за всеки отделен случай.
Касаторът И. П. се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Излага съображения, че по съществения материалноправен въпрос за задължението на длъжника да трансформира задължението си по договор за издръжка и гледане в парично, съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, изложена в ТР № 96/66г. на ОСГК на ВС.
Върховният касационен съд намира, че не е налице критерият за селекция на касационните жалби по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като не се констатира твърдяното противоречие. Решаващите мотиви на съда са в съответствие с посоченото Тълкувателно решение, с което е прието, че при изправен длъжник кредиторът по задължение за даване на издръжка в натура по алеаторен договор няма право да трансформира задължението в паричния му еквивалент. Такова право кредиторът има когато по обективни причини не може да получи издръжката в натура, както и когато длъжникът е неизправен. В случая съдът е приел, че не се касае за липса на съдействие от страна на кредитора, а за неизправност на длъжника И. П. , която не е осигурила на кредитора лекарска помощ и грижи при болест. В този случай съгласно посочената съдебна практика кредиторът има право да иска трансформиране на задължението в паричния му еквивалент.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Пернишкия окръжен съд.
Водим от горното съдът
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Пернишкия окръжен съд, № 163 от 26.06.2008г. по в.гр.д. № 366/2008г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
 
Членове:

Scroll to Top