О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 93
София.05.02.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 3 февруари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Георгиева
дело № 10/2009 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Й. Й. от гр. Б., подадена от пълномощника му адв. Л. А. , срещу въззивно решение № 75 от 23.04.2008г. по в.гр.д. № 789/2007г. на Бургаския окръжен съд, с което е отменено решение № 1* от 27.07.2007г. по гр.д. № 2588/2006г. на Бургаския районен съд в частта, относно вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака, относно режима на лични отношения между детето К. и бащата М. Й. и относно предоставяне ползването на семейното жилище, и с въззивното решение е постановено, че вина за разстройството на брака има М. Й. , ползването на семейното жилище е предоставено на съпругата Л, определено е бащата да има право да вижда детето всеки втори и четвърти петъчен ден от 18.00 ч. до 18.00 часа в неделя, както и един месец през лятото, и да му заплаща издръжка в размер на 80 лв. месечно.
Ответницата по касационната жалба Л. П. Й. от гр. Б. в представения по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК писмен отговор от пълномощника й адв. Й моли да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване съдът взе предвид следното:
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че между съпрузите често е имало конфликти, прерастващи в скандали, в резултат на упражняван от М. Й. върху съпругата му психически тормоз поради болезнена ревност. Въз основа на свидетелски показания и представено по делото съдебномедицинско удостоверение е приел, че няколко пъти скандалите са прераствали във физическа разправа, през м. септември 2006г. Й. е нанесъл побой на съпругата си. Относно поведението на ищцата Л е приел, че не са събрани доказателства за нейни противобрачни прояви. По тези съображения е приел, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака има съпругът М. Й. Семейното жилище с площ от 77,61 кв. м, състоящо се от дневна-трапезария, спалня и кухня, съдът е предоставил за ползване на Л. П. като е взел предвид нетърпимите отношения между страните по делото, обстоятелството, че упражняването на родителските права е предоставено на майката, и вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака. Режимът на лични отношения е определил като е взел предвид представения по делото социален доклад и разпита на детето.
Съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т. 1-3 на същата разпоредба за всеки отделен случай.
М. Й. се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК. Моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение като постановено в противоречие с практиката на съдилищата по идентични дела, а освен това произнасянето на ВКС според жалбоподателя е от значение за вярното тълкуване на материалния закон. Прилага решение № 12 от 04.02.1988г. на ОСГК на ВС и решение № 1813/2002г. по гр.д. № 2119/2001г. на ВКС, ІV г.о. С първото от тях е прието, че разпределението на ползването на семейното жилище между бившите съпрузи при общо ползване на сервизните помещения е възможно само когато отношенията между тях са търпими. Второто приложено от касатора решение е с предмет дължимото обезщетение за ползването на семейното жилище само от единия от бившите съпрузи и е неотносимо към спора по делото.
Върховният касационен съд намира, че не са налице критериите за селекция на касационните жалби по чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК. Жалбоподателят не посочва кой е същественият процесуалноправен или материалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, по който се е произнесъл съдът в противоречие със съдебната практика, съответно е от значение за точното прилагане на закона. Не се констатира и противоречие с представеното решение на ОСГК на ВС. В съответствие с изразеното в него становище и с указанията, дадени в ППВС № 12/1971г., въззивният съд е приел, че ползването на семейното жилище от двамата съпрузи е допустимо само когато отношенията между тях са търпими. При решаването на спора за ползването на семейното жилище, съгласно задължителните указания, дадени в т. 4 и 5 на посоченото по-горе постановление, е взел предвид интересите на роденото от брака дете, вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака и отношенията между съпрузите. Предвид непротиворечивата съдебна практика по този въпрос и липсата на обстоятелства, които да налагат промяната й, не е налице необходимост от тълкуване на разпоредбата на чл. 107, ал. 1 СК с оглед юриспруденциалното развитие на правото.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Бургаския окръжен съд.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 75 от 23.04.2008г. по в.гр.д. № 789/2007г. на Бургаския окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: