О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 344
София 25.03.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 24 март две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Георгиева
дело № 398/2009 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Т. Д. от гр. Р., подадена от пълномощника му адв. К, срещу въззивното решение на Бургаския окръжен съд, № І* от 31.10.2008г. по в.гр.д. № 518/2008г. с което е отменено решение № 544 от 19.05.2008г. по гр.д. № 2895/2007г. на Бургаския районен съд и вместо това с въззивното решение е прието за установено по отношение на А. Д. , че сключеният с нот. акт № 88/2000г. между А. Д. Г. договор за покупко-продажба на недвижим имот е привиден и прикрива договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, който договор въззивният съд е развалил поради неизпълнение.
Ответникът по жалбата Ж. Д. Г. в представения писмен отговор от пълномощника му адв. Г моли да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение. Претендира разноските по делото.
Върховният касационен съд намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд взе предвид следното:
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че представеният по делото договор с нотариална заверка на подписите представлява „обратно писмо”, с което страните по сделката са изразили действителната си воля, а именно прехвърляне на недвижимия имот не срещу парична престация, а срещу задължение на приобретателя да поеме издръжката и обгрижването на прехвърлителя като му осигури нормален и спокоен живот. Обратното писмо, за разлика от т. нар. „начало на писмено доказателство”, съдържа волеизявленията на страните по прикрития договор, поради което служи за пълно доказване на симулацията и свидетелски показания не са необходими. Представеният договор носи подписите на двете страни по прикритата сделка и освен това точно изразява волята им. След като страните не са имали воля да сключат договор за покупко-продажба, подписаната от тях сделка е привидна. В случая страните са прикрили съгласието си за прехвърляне на имота срещу задължение за издръжка и гледане, който договор поради спазване на формата за действителност е валиден. На следващо място съдът е обсъдил събраните по делото доказателства относно изпълнението на договора за гледане и издръжка и е приел, че след 2003г. длъжникът по него А. Д. е в пълно неизпълнение – не е осигурявал средства за издръжка на кредитора, не е посрещнал нарасналите му нужди от медицинска помощ и лечение след прекарани инсулти.
На основание чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т. 1-3 на същата разпоредба за всеки отделен случай. Касаторът А. Д. се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК. Не сочи конкретен процесуалноправен или материалноправен въпрос, решаван противоречиво от съдилищата и по който произнасянето на ВКС би било от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, но излага съображения, че в исковата молба липсва петитум за разкриване на прикритата сделка. Прилага няколко решения на ВКС за обосноваване противоречието със съдебната практика.
Върховният касационен съд намира, че не е налице критерият за селекция на касационните жалби по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК поради следните съображения:
От приложените към касационната жалба решения на ВКС не се установява твърдяното противоречие с решението на въззивния съд. Решение № 577/2000г. по гр.д. № 1793/99г. на ВКС, ІV г.о. и решение № 1716/2001г. по гр.д. № 181/2001г. на ВКС, ІV г.о. са по приложението на чл. 209, ал. 1 и 2 ГПК /отм./, но в случая не е налице нередовност на исковата молба. Същата съдържа твърдения, че сделката е оформена като покупко-продажба, но в действителност е сключен договор за прехвърляне на имота срещу задължение за гледане и издръжка, и искане /петитум/ да се приеме за установено, че в действителност договорът е за прехвърляне на имота срещу задължение за гледане и издръжка, който да бъде развален поради неизпълнение.
Останалите решения също не разкриват противоречива съдебна практика. С решение № 193/97г. по гр.д. № 1357/96г. на ВС, ІІ г. о. е прието, че не е необходимо обратното писмо да бъде подкрепено със свидетелски показания, когато самото то разкрива напълно привидността на изразеното в документа съгласие. Именно в този смисъл е постановеното от въззивния съд решение. Въззивното решение е в съгласие и с решение № 122/86г. по гр.д. № 91/86г. на ОСГК на ВС, с което е прието, че съдът не може служебно, без искане на страните, да се произнесе по въпроса за връщане на разменените престации по двустранен договор, когато го разваля поради неизпълнение по съдебен ред. Що се отнася до искането на А. Д. за връщане на 15 800 лв., то според въззивния съд е неоснователно, тъй като привидната сделка покупко-продажба не произвежда правни последици.
Не е налице и критерият за селекция на касационните жалби по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК освен поради това, че не се сочи конкретен процесуалноправен или материалноправен въпрос, който е съществен за решаването на настоящия спор, също и поради това, че правните изводи на въззивния съд по приложението на чл. 26, ал. 2 ЗЗД и чл. 17, ал. 1 ЗЗД са в съответствие със съдебната практика.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение, намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на решението на Бургаския окръжен съд. Ответникът по жалбата е поискал присъждане на разноски по делото, но не е представил доказателства за направени разноски, поради което такива не се присъждат.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Бургаския окръжен съд, № І* от 31.10.2008г. по в.гр.д. №518/2008г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: