О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 639
София 19.06.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 17 юни две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Георгиева
дело № 662/2009 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Инфрастрой-К” А. гр. Ш., подадена от пълномощника адв. Д срещу въззивното решение на Шуменския окръжен съд от 20.12.2008г. по в.гр.д. № 507/2008г. с което е отменено решение № 1* от 05.12.2005г. по гр.д. № 139/2005г. на Шуменския районен съд в частта, с която са отхвърлени предявените от Р. Н. П. срещу „Т” А. искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ и с въззивното решение исковете са уважени.
Ответницата Р. Н. П. от гр. Т. не е изразила становище.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд взе предвид следното:
За да уважи исковете за отмяна на уволнението, за възстановяване на заеманата работа и за присъждане на обезщетение за оставането без работа поради уволнението, въззивният съд е приел, че не е налице първата предпоставка на чл. 344, ал. 2 КТ – представеният по делото договор не е договор за управление на предприятието на дружеството, тъй като с него не са възложени задачи за успешното управление на търговската му дейност и постигането на определени стопански резултати. По своята същност договорът за управление на търговското дружество е възмезден, мандатен договор и с него се уговаря постигане на определени икономически показатели при осъществяване на търговската дейност. С договора се определя бизнес програма на управляващия търговското дружество за срока на управление, като се посочват конкретни икономически показатели, а възнаграждението на управителя се обвързва с постигането им. В случая и възнаграждението за извършваната от изп. директор работа не е обвързано от резултатите от нея.
Съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т. 1-3 на същата разпоредба за всеки отделен случай.
Касаторът „Инфрастрой-К” А. се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Излага съображения, че трудовият спор е решен в противоречие с практиката на ВКС, съгласно която правото на уволнение по чл. 328, ал. 2 КТ е свързано с договор за управление на дружеството и стопанската програма, която е възложена на изп. директор. Представя решение № 688/02г. по гр.д. № 1012/2001г. на ВКС, ІІІ г.о. с което е прието, че правото на уволнение по чл. 328, ал. 2 КТ може да бъде упражнено при всеки нов договор за управление, независимо дали е променена или не личността на изпълнителя. Прилага и две решения на Софийски апелативен съд, постановени като касационна инстанция по силата на § 2, ал. 4 ПЗР на ГПК по приложението на чл. 328, ал. 2 КТ.
Върховният касационен съд намира, че не е налице критерият за селекция на касационните жалби по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК поради следните съображения:
Касаторът не посочва ясно материалноправния въпрос, по който следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение, но като се имат предвид оплакванията в касационната жалба той може да се формулира така: Следва ли съдът да извършва преценка на съдържанието на договора за управление или във всички случаи, когато се представя договор с такова наименование, да приеме, че е налице тази предпоставка на чл. 328, ал. 2 КТ.
Този въпрос не е решен в противоречие с практиката на ВКС. Действително в решението на САС по гр.д. № 890/2007г., на доводите на служителя, че с новия договор за управление не се поставят нови, различни от възложените с предходния договор за управление стопански задачи, съдът е отговорил, че съдържанието на договора за управление не подлежи на преценка в производството по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. Фактическата обстановка по двете дела обаче е различна. В случая представеният договор, именуван договор за възлагане на управление на дружеството, изобщо не съдържа клаузи за постигане на определени стопански резултати, а само общата формулировка, че изп. директор организира текущата работа на дружеството. В съответствие с практиката на ВКС – например решение № 1963/24.11.2000г. по гр.д. № 659/2000г., ІІІ г.о., при определяне на характера на договора въззивният съд се е ръководил не от наименованието, а от съдържанието му. В съответствие с практиката на ВКС /р. 1864/02.01.2003г. по гр.д. № 2063/2001г. ІІІ г.о., р. 1963/2000г. по гр.д. № 659/2000г. ІІІ г.о./ е признато за незаконно уволнение, извършено от прокурист, сключил договор за търговско пълномощие с изп. директор на акционерното дружество. И в двете посочени решения, както и в други решения по сходни казуси, ВКС приема, че право да прилага специалното основание за уволнение по чл. 328, ал. 2 КТ има само лицето, чиято правоспособност да представлява работодателя произтича от договор за управление, а търговският пълномощник не разполага с това право по силата на самия закон. ВКС последователно приема, че специалното основание по чл. 328, ал. 2 КТ следва да се прилага при точно спазване на законовите предпоставки, разширително тълкуване на които е недопустимо.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Шуменския окръжен съд.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Шуменския окръжен съд от 20.12.2008г. по в.гр.д. № 507/2008г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: