3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1134
София, 16.10.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на пети октомври през две хиляди и петнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 3820 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], представлявано от председателя на съвета на директорите А. Я. и изпълнителния директор И. Т., чрез юрисконсулт Х. М., против въззивното решение № 2341 от 9 април 2015 г., постановено по гр.д. № 20634 по описа на Софийския градски съд за 2014 г., с което е отменено решение № 8157 от 8 август 2014 г., постановено по гр.д. № 12009 по описа на районния съд в гр. софия за 2014 г., за отхвърляне исковете на Л. А. И. от [населено място] против дружеството, и вместо него уволнението на И. на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ е признато за незаконно, той е възстановен на заеманата преди уволнението работа, и в тежест на дружеството са присъдени разноски и такси.
В касационната жалба се поддържа неправилност на решението по всички основания на чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди се, че съдът е изградил погрешни правни изводи поради неправилно тълкуване и прилагане на чл. 335 и чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ. Оспорва се заключението на съда за момента на прекратяване на трудовото правоотношение, като дори самия ищец не е въвеждал доводи за упражняване на правото на работодателя преждевременно. Сочи се, че доводите във въззивната жалба са били съвсем различни от приетото от съда, практиката на ВКС е била приложена изцяло превратно и въззивното решение е в нейно нарушение, тъй като уволнението на ищеца и прекратяването на трудовото правоотношение с него съвпада с датата на влизане в сила на новото щатно разписание, а като изцяло незаконосъобразни са посочени доводите на съда, че към момента на връчване на предизвестието следва да е в сила новото щатно разписание за съкращаване в щата. Поддържа се, че уволнението е сторено след стриктно спазване на процедурата по подбор, при липса на данни за злоупотреба с права от страна на работодателя при извършване на подбора. В изложение на основанията на касационното обжалване се прави искане за допускането му при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Ответникът Л. А. И. от [населено място], чрез процесуалния си представител адв. Б. В., в отговор на касационната жалба оспорва наличието на основания за допускане на касационното обжалване, а по същество намира обжалваното решение за правилно.
Въззивният съд е приел обжалваното пред него решение за неправилно, тъй като с извършеното на 9 януари 2014 г. връчване на предизвестие за уволнение работодателят е упражнил правото си да прекрати трудовото правоотношение и това е релевантният момент, към който се преценява надлежното му упражняване, валидността на изявлението за прекратяване и законността на уволнението, а не към момента на настъпване на законните последици. Счетено е, че последиците на вече упражненото право настъпват считано от 10 януари 2014 г., както е посочено в предизвестието и в заповедта, но към датата 9 януари при работодателя все още е действало старото длъжностно разписание и на тази дата структурните промени са все още бъдещи и ненастъпили по време на упражненото право за прекратяване на правоотношението поради съкращение в щата, поради което то е счетено за преждевременно извършено като несъвпадащо или неследващо датата на влизане в сила на промяната в щата.
За да обоснове искането за допускане на касационното обжалване, касаторът поставя девет въпроса в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК (макар касаторът да сочи като основания за допускане и тези по т. 2 и 3 на същия текст, е заявена практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК, с която са дадени отговори на съответните въпроси и съществуващото противоречие в практиката на съдилищата е преодоляно), които по същината си се свеждат до проблема дали ако в заповедта за уволнение работодателят е посочил по-късен момент за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, а именно – моментът на влизане в сила на новото щатно разписание, уволнението е преждевременно, ако заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е връчена преди тази дата. Касационното обжалване следва да се допусне, за да се провери дали даденото от въззивния съд разрешение не е в нарушение на тълкуването, сторено от ВКС в решение № 413 по гр.д. № 1804/2009 г., ІV г.о.
За касационното обжалване касаторът дължи държавна такса от 80 лева.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 2341 от 9 април 2015 г., постановено по гр.д. № 20634 по описа на Софийския градски съд за 2014 г.
УКАЗВА на касатора в едноседмичен срок от получаването на препис от определението да представи в деловодството на касационния съд доказателство за внесена по сметката на ВКС държавна такса от 80 лева, като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
Делото да се докладва на председателя на четвърто гражданско отделение на ВКС за насрочване след представянето на доказателство за внесена държавна такса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: