О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 415
София 07.04.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 27 март две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Георгиева
дело № 411/2009 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Лъки” Е. със седалище с. К., Община Н., подадена от пълномощника адв. Л, срещу въззивното решение на Сливенския окръжен съд, ГО, І с-в, от 12.12.2008г. по в.гр.д. № 609/2008г. с което е оставено в сила решението на Сливенския районен съд, № 605 от 19.06.2008г., постановено по гр.д. № 690/2005г., с което е отхвърлен искът на „Лъки” Е. срещу Д. Ж. А. от гр. С. за заплащане на сумата 9 915,51 лв., представляваща част от цялата стойност 12 077,50 лв., обезщетение за умишлено причинена вреда.
Ответницата по жалбата Д. Ж. А. от гр. С. не е изразила становище.
Върховният касационен съд намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд взе предвид следното:
Въззивният съд е квалифицирал предявения от „Лъки” Е. иск по чл. 203, ал. 2 КТ. За да отхвърли претенцията, предявена като частична, за присъждане на обезщетение за причинена на дружеството вреда, съдът е приел, че ищецът не е доказал твърдяното умишлено увреждане от страна на ответницата. Отчитането на парите от продадени стоки от ответницата Д на касиерката на дружеството е ставало при недобра организация – сумите са описвани в тетрадка без да се издава приходен касов ордер. В представеното по делото копие от тетрадката, ползвана от страните за отчитане на парите и продадената стока, няма подробно и точно описание коя цифра какво означава, няма и подпис на ответницата. На всяка страница има по един подпис, без отразяване на кого е. Едва от свидетелските показания на св. С се установява, че подписът е неин. Не е доказано твърдението на ищеца, че ответницата А е отчитала една сума, а целенасочено е съобщавала друга стойност на домакина, като по този начин е целяла увреждане на дружеството.
На основание чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т. 1-3 на същата разпоредба за всеки отделен случай. Касаторът се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК и моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение по въпроса за правната квалификация на иска, тъй като първоначално искът е бил квалифициран по чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ и след обезсилване на постановеното от първоинстанционния съд решение, въззивният съд е определил квалификация по чл. 203, ал. 2 КТ. Счита, че въпросът е решаван противоречиво от съдилищата, а освен това е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Върховният касационен съд намира, че не са налице критериите за селекция на касационните жалби по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК поради следните съображения:
Въпросът за правната квалификация на иска е съществен процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, но не се констатира противоречивото му решаване от съдилищата. Позоваването на постановените по настоящото дело решения е неоснователно, тъй като само влязлото в сила решение се ползва със сила на пресъдено нещо и формира съдебна практика. В приложеното към изложението по чл. 280 ГПК решение № 324/2006г. по гр.д. № 488/2006г. на ВтАС е направено разграничение между отговорността по чл. 203, ал. 2 КТ и по чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ, а в решение № 449/2006г. по гр.д. № 2732/2004г. на ВКС, ІV-б г.о. е прието, че при отговорността за липси ответникът по иска носи доказателствената тежест относно твърденията си, че не е причинил липсите или не ги е причинил виновно. Въззивният съд е квалифицирал иска по чл. 203, ал. 2 КТ и е определил доказателствената тежест съгласно приетото в приложените решения, и съобразно изложените от жалбоподателя фактически обстоятелства, че ответницата А умишлено е нанесла вреда на дружеството.
Въпросът не е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Предвид изложените в исковата молба и поддържани в уточняващите я молби фактически обстоятелства и твърдения за умишлено присвояване на парични средства, претенцията правилно е разгледана от съда по общия исков ред, към който препраща чл. 203, ал. 2 КТ. Първата хипотеза на чл. 203, ал. 2 КТ, на която се позовава дружеството в исковата молба, за умишлено причиняване на вреда, обосновава претенция на деликтно основание, както е разгледана от въззивния съд.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение, намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на решението на Сливенския окръжен съд.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Сливенския окръжен съд, ГО, І с-в, от 12.12.2008г. по в.гр.д. № 609/2008г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: