О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 496
София, 24.08.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 28.04.2015 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 2316/2014 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ТД [фирма], гр. София против въззивното решение на Софийски апелативен съд № 491 от 14.03.2014 год., по т.д.№ 2112/2013 год., с което след отмяна на първоинстанционното решение на Софийски градски съд № 308 от 11. 02.2013 год., по т.д.№ 2822/2012 год., по предявен от [фирма], със седалище и адрес на управление в Република Гърция за клона му „А. Б. –К. БЪЛГАРИЯ” иск с правно основание чл.517, ал.3, изр.3 ГПК е прекратено дружеството –настоящ касатор и е указано на Агенцията по вписванията, след вписване на решението, да бъде извършена ликвидация на прекратеното търговско дружество от назначен от длъжностното лице по регистрацията, ликвидатор.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на закона и на съществените съдопроизводствени правила – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, депозирано към касационната жалба приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК по отношение на определения за значим за изхода на делото въпрос на материалното право: „Следва ли да се вземе предвид кога настъпва прекратяването на участието на съдружника- длъжник в дружеството и следва ли дружеството да извърши плащане на равностойността на дружествения дял на съдружника – длъжник при превишаване на пасива над актива на търговското дружество, към края на месеца, през който е настъпило прекратяване на участието?”
Като израз на визираното противоречие по см. на т.2 на чл.280, ал.1 ГПК е посочена казуална практика на касационната инстанция – решение на първо търговско отделение на ВКС № 26/09.02.2007 год., по т.д.№ 520/2006 год. както и 4 определения по чл.288 ГПК и по чл.274, ал.2 ГПК, а по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК – решение по чл.290 и сл. ГПК № 100 от 07.02.2013 год., по т.д.№ 655/2011 год.,задължителна за съдилищата в страната.
Ответникът по касационната жалба не е завила становище в срока по чл.287, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба, отговаряща на формалните изисквания на процесуалния закон за редовността и, е подадена в преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на касационен контрол въззивен съдебен акт и е процесуално допустима.
За да постанови обжалваното решение,по предявения конститутивен иск, основан на чл.517, ал.3 ГПК Софийски апелативен съд, след отмяна на първоинстанционното отхвърлително решение, е приел за доказани всички предпоставки за прекратяване на ответника – ТД [фирма], гр. София, които законодателят е установил с посочената разпоредба заради, заради непогасеното задължение на съдружника Й. Б. Р., в качеството му на солидарен длъжник по издадена заповед за незабавно изпълнение № 4939 от 05.07.2010 год. по ч.гр.д.№ 1926 / 2010 год. на Бл.РС – висящо изпълнително производство по изп. д.№ 20107970400499 на ЧСИ М.В. за вземане на ищцовата Б. срещу ограничено отговорен съдружник в дружеството- ответник, правно и структурно обособено в О., насочено изпълнение срещу дела на длъжника Р. в това търговско дружество и наложен запор върху същия, направено изявление за прекратяване участието на съдружника –длъжник Р. в дружеството, надлежно връчено на същото чрез неговия управител на 09.11.2011 год. и липса на извършено плащане на равностойността на дела му, към края на месеца, през който е настъпило прекратяване на членственото правоотношение – 30.11.2011 год.. Като неоснователно, при така събраните по делото доказателства, въззивната инстанция е преценила възражението на ответника за извършено по сметка на ЧСИ плащане в хода на изпълнителното производство и преди първото по делото съдебно заседание на пълната равностойност на припадащия се дял на съдружника-длъжник Р., възлизащ на 5.00 лв.. Прието, че в тежест на пасивно легитимираната страна в това производство е да докаже, че е изплатила на взискателя именно частта от имуществото на съдружника – длъжник в ответното търговско дружество и то определен по реда на чл.125, ал.3 ТЗ, което по делото не е било изпълнено, поради липсата на представен счетоводен баланс към 30.11.2011 год. и недобросъвестно изготвено заключение от вещото лице по допусната и изслушана съдебно- счетоводна експертиза.
Затова, съобразявайки събраните по делото доказателства решаващият състав на Софийски апелативен съд е счел, че при липсата на приложени по делото счетоводни баланса, на които вещото лице се е позовавало – към 30.04.2012 год. и към 30.11.2011 год. и отсъствие на обявен в търговския регистър по партидата на ответното О. годишен финансов отчет за 2011 год., предоставените от съдебно- счетоводната експертиза данни, като необективни, не могат да бъдат ценени, вкл., че стойността на дружествения дял на съдружника- длъжник Р., към релевантната за остойностяването му дата, е отрицателна величина.
От решаващите мотиви в обжалваното решение се налага извод, че предпоставките за допускане на касационно обжалване, не са налице по отношение първата част от поставения правен въпрос –следва ли съдът в производството по чл.517, ал.3 ГПК да вземе предвид момента, в който настъпва прекратяването на участието на съдружника – длъжник в дружеството? Като значим за изхода на конкретното дело този въпрос несъмнено попада в приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК, но при разрешаването му от въззивната инстанция, според което прекратяването е настъпило в момента, в който на дружеството- ответник е връчено изявлението на взискателя за преустановяване на членственото правоотношение със съдружника- длъжник, Софийски апелативен съд не се е отклонил нито от служебно известната на настоящия съдебен състав задължителна практика на ВКС, израз на която е решение № 76/2014 год., по т.д.№ 2163/2013 год. на ІІ т.о., нито от трайната съдебна практика, част от която посочена и от касаторът.
Що се отнася до втората част на въпроса, която в същността си, според настоящия съдебен състав, има характер на самостоятелен правен въпрос, касационното обжалване следва да бъде допуснато.
Уточнен от състава на касационната инстанция, в съответствие с правомощията и, разяснени в т.1 на ТР № 1/ 19.02.201 год. на ОСГТК на ВКС, този въпрос е със следното съдържание: „ Дължи ли дружеството – ответник по иск с правно основание чл. чл.517, ал.3 ГПК изплащане равностойността на дружествения дял на съдружника – длъжник на взискателя ищец, когато според баланса към края на месеца, през който е прекратено участието на този съдружник, пасивът превишава активите на дружеството, т.е. явява се отрицателна величина ?”.
Обстоятелството, че с постановеното по реда на чл.290 и сл. ГПК решение № 100 от 07.02.2013 г. по т. д. № 665/ 2011 год. на І т.о. на ВКС е дадено макар и косвено – при тълкуване на чл.125, ал.3 ТЗ, разрешение на същия, различно от възприетото в обжалвания съдебен акт, според което изплащане на равностойността на дружествения дял не се извършва при превишение на пасива /без собствения капитал, резервите и финансовия резултат/ над активите на дружеството по баланса към края на месеца, през който е настъпило прекратяването на участието на съдружника, обуславя правен извод, че в случая е осъществена и допълнителната процесуална предпоставка – въведеният критерий за селекция по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК.
Мотивиран от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд № 491 от 14.03.2014 год., по в.т.д.№ 2112 /2013 год..
УКАЗВА на касатора [фирма], със седалище [населено място], в едноседмичен срок, считано от съобщението, да внесе по сметка на ВКС държавна такса за касационното производство в размер на сумата 40.00 лева / четиридесет лева/, на основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, като в същия срок представи и платежен документ по делото.
ДА СЕ ВПИШЕ изрично в съобщението до жалбоподателя, че при неизпълнение на дадените указания в определения от съда срок, касационното производство ще бъде прекратено.
СЛЕД внасяне на указаната държавна такса, делото да се докладва на Председателя на второ търговско отделение за насрочването му в открито съдебно заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :