Определение №458 от по гр. дело №535/535 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

                                      
 
О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е
 
№  458
                                     София  24.04.2009 г.
 
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 15 април две хиляди и девета година в състав:
              
         ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Ценка Георгиева
                              ЧЛЕНОВЕ:   Мария Иванова
                                                     Илияна Папазова
                                                                   
разгледа докладваното от съдията Ц. Георгиева
дело № 535/2009 година
 
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Х. К. от гр. Б., подадена от пълномощника й адв. К, срещу въззивното решение на Благоевградския окръжен съд, № 847 от 28.11.2008г. по в.гр.д. № 1079/2008г. с което е отменено решението на Благоевградския районен съд, № 4* от 25.08.2008г., постановено по гр.д. № 918/2008г., с което са уважени исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ на А. К. срещу Осмо средно общообразователно училище „Арсени Костенцев” – Благоевград, и с въззивното решение исковете са отхвърлени.
Ответникът по жалбата Осмо средно общообразователно училище „Арсени Костенцев” – Благоевград в представения писмен отговор излага съображения за неоснователност на жалбата.
Върховният касационен съд намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд взе предвид следното:
За да отхвърли исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ на А. К. въззивният съд е приел, че сключеният между страните по делото трудов договор е със срок за изпитване и законосъобразно е прекратен на основание чл. 71, ал. 1 КТ преди изтичането на срока му. Не е възприел доводите на ищцата /касатор/, че неотразяването на срока за изпитване го прави недействителен в тази част и следва да се приеме, че е сключен договор по чл. 68, ал. 1, т. 3 КТ – за заместване на работник или служител, който отсъства от работа. Приел е, че в трудовия договор по чл. 68, ал. 1, т. 3 КТ е включена клауза за изпитване в максимално предвидения в чл. 70, ал. 1 КТ срок от 6 месеца. Нормата на чл. 70, ал. 1 КТ е императивна и следва да се съобрази при липса на изрично определен от страните срок за изпитване. Приел е, че трудовият договор е прекратен преди изтичане на 6-месечния срок за изпитване, в който съгласно чл. 70, ал. 4 КТ не се включват ползваните от ищцата отпуски.
На основание чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т. 1-3 на същата разпоредба за всеки отделен случай. А. К. се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК. Моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение поради противоречивото решаване на спора от двете съдебни инстанции.
Освен това счита, че въпросът може ли да се допълва трудов договор със срок за изпитване с неуговорена клауза за срока, е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Върховният касационен съд намира, че не са налице критериите за селекция на касационните жалби по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК поради следните съображения:
Противоречивото решаване на спора от предходните съдебни инстанции не се включва в основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Разпоредбата има предвид влезли в сила съдебни актове при някоя от хипотезите на чл. 296 ГПК, тъй като само тези актове формират съдебна практика.
Не е налице и хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. По поставения от жалбоподателката въпрос въззивният съд се е произнесъл в съответствие с установената съдебна практика. По аргумент от чл. 74, ал. 4 КТ, съгласно който вместо недействителните клаузи на трудовия договор се прилагат съответните повелителни разпоредби на закона, съдебната практика приема за действителен трудов договор със срок за изпитване, в който не е изрично посочена продължителността му. В този случай липсващата клауза се замества от императивната разпоредба на чл. 70, ал. 1 КТ, определяща максималната продължителност на този вид договори до 6 месеца. В този смисъл е например решение № 887 от 27.08.2001г. по гр.д. № 1898/2000г. на ВКС, ІІІ г.о. Приетото от въззивния съд становище е в съответствие с тази съдебна практика, която не се нуждае от преосмисляне и ново тълкуване на посочените разпоредби.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение, намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на решението на Благоевградския окръжен съд.
Водим от горното съдът
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Благоевградския окръжен съд, № 847 от 28.11.2008г. по в.гр.д. № 1079/2008г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
 
Членове:

Scroll to Top