О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 405
София 06.04.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 30 март две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Георгиева
дело № 426/2009 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба /именувана касационен протест/ на О. п. – Пловдив, подадена от прокурор Е. П. , срещу въззивното решение на Пловдивския окръжен съд, Х гр. с-в, № 1* от 16.07.2008г. по в.гр.д. № 442/2008г. в частта, с която е осъдена Прокуратурата на Република България да заплати на Р. А. Г. от гр. П. сумата 2 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпления.
Ответникът по жалбата Р. А. Г. от гр. П. в представения писмен отговор от пълномощника му адв. Сл. Д. моли да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд взе предвид следното:
За да уважи иска по чл. 2, ал. 2 от Закона за отговорността на държавата за вреди /ЗОДОВ/, въззивният съд е приел, че ищецът Р е изпитал негативни преживявания, съставляващи неимуществените му вреди, от обвинението в престъпления, които не е извършвал, и от наложената забрана да напуска пределите на Република България. Срещу Г. е било образувано наказателно производство за извършване на престъпления по чл. 159, ал. 5 и по чл. 139 НК. С постановление от 07.01.2005г. на РП Пловдив наказателното производство частично е прекратено по чл. 159, ал. 5 НК. С присъда от 02.11.2005г., постановена по нохд № 494/2005г. на Пловдивския районен съд, потвърдена с решение по нохд № 3492/2005г. на Пловдивския окръжен съд, ищецът е признат за невиновен по обвинението по чл. 319 НК. Въз основа на свидетелски показанията съдът е приел, че Г. е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в негативни преживявания от наказателното преследване – затворил се в себе си, станал мълчалив, бил притеснен. Като взел предвид интензивността на негативните емоции, продължителността на наказателния процес и характера на престъпления, в извършването на които ищецът е бил обвинен, съгласно чл. 52 ЗЗД съдът е определил обезщетение в размер на 2 000 лв.
На основание чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т. 1-3 на същата разпоредба за всеки отделен случай. Касаторът се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК, но не представя съдебна практика за установяване на твърдението си за наличие на противоречиво решаване от съдилищата на материалноправния въпрос за размера на обезщетението по чл. 52 ЗЗД. Поради това с определение № 467 от 30.12.2008г. по ч.гр.д. № 1750/2008г. на ВКС, ІV г. о. е прието, че касационната жалба е редовна само в частта по чл. 280, т. 3 ГПК.
Искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК жалбоподателят мотивира с твърдение, че въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, който е от съществено значение за точното прилагане на закона, а именно осъждането на правозащитен орган да заплати обезщетение за неимуществени вреди на основание чл. 2, ал. 2 ЗОДОВ, при липса на законово основание за това.
Върховният касационен съд намира, че не е налице критерият за селекция на касационните жалби по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК поради следните съображения:
Така формулираният от жалбоподателя въпрос възпроизвежда предмета на делото, но не сочи материалноправен въпрос, който е съществен за решаването на конкретния спор, и по който произнасянето на ВКС би било от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Оплакванията за нарушение на материалния закон и за необоснованост на съдебния акт, развити от жалбоподателя, съставляват основания за отмяна на неправилно решение, но не са основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение, намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на решението на Пловдивския окръжен съд.
ВКС констатира, че неправилно Пловдивският окръжен съд е присъдил държавна такса по сметка на Висшия съдебен съвет, вместо на Пловдивския окръжен съд, поради което делото следва да се върне на същия съд за поправяне на допуснатата грешка по реда на чл. 253 ГПК.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивския окръжен съд, Х гр. с-в, № 1* от 16.07.2008г. по в.гр.д. № 442/2008г.
ДЕЛОТО да се изпрати на Пловдивския окръжен съд съобразно мотивите на определението.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: