О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 493
София, 24.08.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 24.03.2015 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 1871 /2014 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на В. И. Д. от [населено място] против въззивно решение на Смолянския окръжен съд № 119 от 27.03.2014 год., по в.гр.д.№ 66/2014 год., с което е потвърдено решение № 12/13.01.2014 год., по гр.д.№ 289/2013 год. на Девинския районен съд за уважаване на предявените от [фирма], [населено място] срещу настоящия касатор, като ответник, обективно кумулативно съединени осъдителни искове по чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.286 ЗЗД за сумата 2 550 евро- възнаграждение по чл.4, т.1, пред.3 по договор за поръчка от 17.07.2012 год. и по чл.92, ал.1 ЗЗД за сумата 5950 евро, договорна неустойка, съгласно неустоечната клауза на чл.9, ведно със законната лихва върху общия размер на присъдената главница от 8 500 евро, считано от датата на исковата молба -09.07.2013 год. до окончателното и изплащане и направени деловодни разноски общо от 3095.33 лв. за двете инстанции.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за необоснованост и допуснато нарушение на съществените съдопроизводствени правила- касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване касаторът се позовава на предпоставките на чл.280, ал.1,т.1, т.2 и т.3 ГПК по отношение на определените за значими за изхода на конкретното дело въпроси на материалното и процесуално право, които групирани и доуточнени в съгласие със задължителните постановки по т.1 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС се свеждат до възможността страните по договор за поръчка валидно да договарят помежду си поемане на конкретни правни задължения от трети лица, без участие, съгласие и воля на последните и до задължението на решаващия съд при преценката на събраните гласни доказателства. да изложи подробни мотиви защо дава вяра на показанията на едни заинтересовани свидетели, пред тези на други.
Като израз на визираното противоречие по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК е цитирано решение на Плевенския окръжен съд № 307/16.04.2003 год., по гр.д.№ 796/2001 год..
Ответникът по касационната жалба в срока по чл.287, ал.1 ГПК е оспорил основателността на искането за допускане на касационно обжалване, позовавайки се на отсъствие на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1-т.3 ГПК и алтернативно наличието на въведените касационни основания.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба, отговаряща на формалните изисквания на процесуалния закон за редовността и , е подадена в преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежно легитимирана страна в процеса, срещу подлежащ на касационен контрол въззивен съдебен акт и е процесуално допустима.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд, след преценка на събраните по делото доказателства, е приел за доказано твърдяното в исковата молба неизпълнение на поетото от ответника задължение по сключен между страните договор за поръчка от 17.07.2012 год., с предмет намиране и предоставяне на доверителя на подходящи предложения за покупка на недвижими имоти и логистична поддържа на сделката до сключване на окончателен договор за покупко –продажба, поради което е изградил краен правен извод, че претендираното възнаграждение е дължимо на ищеца, като довереник, в уговорения в чл.4, във вр. с чл.3 от договора размер от 3% върху цената на процесния недвижим имот, закупен от свързано по см. на договора, с доверителя лице – А. Д..
Счетено е, че щом покупката на процесния недвижим имот е осъществена след предоставена от страна на дружеството – ищец конкретна информация и оказано в изпълнение на поетото задължение по чл.1, във вр. с чл.7 от договора, съдействие за оглед, от лице, свързано с ответника, съобразно възприетата от съконтрахентите в чл.4 връзка, налице е и основание за ангажиране договорната отговорност на последния за обезвреда, според неустоечната клауза на чл.7 – за заплащане на неустойка за неизпълнение в размер на 7% от цената на закупения недвижим имот, самостоятелно и независимо от изплащане на дължимото възнаграждение по договора вземане на кредитора.
При обосноваване на изградения правен извод за неизпълнение на задължението на доверителя Смолянският окръжен съд се е позовал на събраните в процеса гласни доказателства относно начина, по който е придобита информация от купувача за закупеното жилище – местонахождение, цена и пр., като е приел за достоверни показанията само на едната от двете групи разпитани свидетели – тази на ищеца. Аргументите са, че твърдяните от св.-А.Д., брат на ответника, факти за влошени отношения помежду им, са нелогични и житейски неиздържани, щом свидетелят се е явил в процеса по искане на последния и е допуснат при довеждане от него.По съображения, че с договорната клауза на чл.4 е вменено конкретно задължение на един от съконтрахентите, макар и за поведение на трето лице, а не на последното – чуждо на възникналото облигационно правоотношение, въззивната инстанция е преценила като неоснователно и въведеното с отговора на исковата молба правопогасяващо защитно възражение на длъжника за нейната нищожност.
Съобразени решаващите мотиви в обжалвания съдебен акт дават основание да се приеме, че поставеният от касатора процесуалноправен въпрос е от значение за крайния изход на спора по см. на чл.280, ал.1 ГПК. По този въпрос са постановени от касационната инстанция, служебно известни на настоящия съдебен състав, решения по чл.290 ГПК: № 24 от 28.01.2010 год., по гр.д.№ 4744/2008 год. на І г.о., № 217 от 09.06.2011 год., по гр.д.№ 761/2010 год. на ІV г.о., № 228 от 01.10.2014 год., по гр.д.№ 1060/2014 год. на І г.о.,№ 15 от 30.01.2015 год., по гр.д.№ 4604/2014 год. на ІV г.о. и др., които, според постановките в т. 2 на ТР № 1/19.02.201 год. на ОСГТК на ВКС, имат задължителен характер за долустоящите съдилища и касационното обжалване следва да бъде допуснато, на осн. чл.280, ал.1, т.1 ГПК, за проверка съответствието на възприетото с обжалвания съдебен акт разрешение на поставения процесуалноправен въпрос, с тази задължителна практика на ВКС.
Останалите въпроси не обосновават общата предпоставка за достъп до касация,тъй като нямат самостоятелно обуславящо значение за изхода на делото и така формулирани се явяват израз на поддържаното от касатора оплакване за материална незаконосъобразност на обжалваното решението на СОС, която – относима към основанията за касационно обжалване, не подлежи на обсъждане в производството по чл.288 ГПК.
На основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът следва да внесе по сметка на ВКС допълнителна държавна такса за касационното производство в размер на сумата 340.00 лева.
Мотивиран от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Смолянския окръжен съд № 119 от 27.03.2014 год., по в.гр.д.№ 66/2014 год., по описа на с.с..
УКАЗВА на касатора В. И. Д. от [населено място], в едноседмичен срок от съобщението, да внесе по сметка на ВКС държавна такса за касационното производство в размер на сумата 340 лв. /триста и четиридесет лева/, съгласно чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, като в същия срок представи и платежния документ по делото.
ДА СЕ ВПИШЕ изрично в съобщението до касатора, че при неизпълнение на дадените му указания в определения от съда срок, касационното производство ще бъде прекратено.
СЛЕД внасяне на определената държавна такса делото да се докладва ва Председателя на второ търговско отделение за насрочването му в открито съдебно заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: