О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 92
София.05.02.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 29 януари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Георгиева
дело № 5396/2008 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на О. В., подадена от пълномощника ст. юрисконсулт Н. М. , срещу въззивно решение № 445 от 26.05.2008г. по в.гр.д. № 673/2007г. на Великотърновския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 272 от 28.03.2006г. по гр.д. № 1208/2007г. на Великотърновския районен съд, с което е прието за установено по иск по чл. 97, ал. 1 ГП. /отм./ по отношение на О. В., че Производствена кооперация „Зора 94” с. П. е собственик на хидротехнически съоръжения, представляващи рибарник, находящ се в землището на с. П..
Постъпила е и частна жалба от П. „Зора – 94” против определението на Великотърновския окръжен съд от 28.08.2008г., постановено по в.гр.д. № 673/2007г. с което е оставена без разглеждане молбата на кооперацията от 04.07.2008г. за допълване на въззивното решение в частта за разноските.
Ответникът по касационната жалба Производствена кооперация „Зора 94” с. П. в представения по реда на чл. 287, ал. 1 ГП. писмен отговор от пълномощника адв. С моли да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
1. По касационната жалба на О. В. касационен съд намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГП. и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд взе предвид следното:
За да уважи установителния иск за собственост въззивният съд е приел, че в имуществото на регистрираната с решение от 25.10.1995г. П. „Зора 94” влизат и дяловете на член-кооператорите от прекратените кооперации по § 12 ЗСПЗЗ. С решение от 20.04.1992г. е регистрирана ЗП. „Зора-92” с. П., която е поела активите и пасивите на прекратеното КЗС с. П., преустроено в ЗПК. Последната е ликвидирана по реда на § 12 и сл. ПЗР на ЗСПЗЗ от ликвидационния съвет. С протокол от 07.06.1996г. на основание заповед на председателя на ЗП. „Зора-92” е извършено издаване на всички дълготрайни активи на заличената кооперация на ЗК „Зора 94”, в това число и процесния „Я”. Този протокол е изготвен въз основа на протокол от 20.10.1995г. за проведен вътрешен търг за разпределяне на имуществото на заличената ЗП. „Зора-92” от ОС на правоимащите. Въз основа на изложените обстоятелства съдът е приел, че ищцовата кооперация е придобила в собственост процесния рибарник въз основа на решение на ОС на правоимащите по § 12 ЗСПЗЗ и след проведен вътрешен търг по протокола от 07.06.1996г. Правото на собственост е придобито по реда на чл. 77, предл. последно ЗС и чл. 52, ал. 2 и 4 ППЗСПЗЗ. Този извод се подкрепя и от факта, че през периода 1992 – 1994г. процесният рибарник е стопанисван от ЗП. „Зора-92”. Съоръжението е изградено в периода 1954г. – 1955г. от ТКЗС „В. Левски” с. П. върху кооперативна земя за нуждите на стопанството. По делото липсват доказателства имотът да е одържавен или да е продаден на държавата. То не представлява водоем от местно значение, не попада и в хипотезата на „имоти, предназначени за трайно задоволяване на обществени потребности от общинско значение” така както са описани в съставения АОС /публична/ от 1998г.
Съгласно чл. 280, ал. 1 ГП. въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т. 1-3 на същата разпоредба за всеки отделен случай.
Касаторът се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК. Излага съображения, че съдът се е произнесъл по съществения процесуалноправен въпрос за допустимостта на установителен иск за собственост когато имотът се владее от ответника, в противоречие с практиката на ВКС.стойчивата практика на ВС/ВКС приема, че е недопустим установителен иск в случай, че търсената защита може да се реализира чрез осъдителен иск. Прилага копия от решения № 1445/1966г. по гр.д. № 833/66г. на ВС І г.о., № 11/79г. по гр.д. № 782/78г. на ВС, ІІІг.о., № 240/70г. по гр.д. № 1582/69г. на ВС І г.о., № 1019/96г. по гр.д. № 519/95г. на ВС ІV г.о., № 1812/95г. по гр.д. № 2134/94г. на ВС, ІV г.о., № 1109/2003г. по гр.д. № 1890/2002г. на ВКС V г.о. и № 1349/2002г. по гр.д. № 1325/2001г. на ВКС ІV г.о. На следващо място в изложението се поддържа, че съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, касаещ приложимостта и тълкуването както на § 12 ЗСПЗЗ, така и на ЗОбС. Въпросите, предмет на спора, според жалбоподателя са от значение за точното прилагане на закона по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК..
Върховният касационен съд намира, че не са налице критериите за селекция на касационните жалби по чл. 280, ал. 1, т. 1- 3 ГП. по поставения от касатора процесуалноправен въпрос. Действително в по-голямата част от приложените решения е изразено становище, че установителният иск за собственост е процесуално недопустим, ако накърненото право може да се защити с осъдителен иск. Това становище обаче е преодоляно. В практиката си от последните години ВКС последователно приема, че с оглед диспозитивното начало в гражданския процес единствено в компетенциите на ищеца е да определи вида и пределите на търсената съдебна защита. Съдът не е оправомощен да прави преценка за целесъобразност на исканата защита. В този смисъл например е определение № 342/2008г. по гр.д. № 1098/2008г. на ВКС, ІІ г.о. В съответствие с тази практика е постановеното при първото касационно разглеждане по настоящото дело решение № 875 от 20.06.2007г. по гр.д. № 1198/2006г. на ВКС, ІV г. о.
Жалбоподателят не сочи конкретен съществен материалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Общото посочване на законов текст и нормативни актове, без да се посочи конкретен правен извод на съда, който е съществен за решаването на делото, води до извод за липса на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГП. за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по материалноправен въпрос.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Великотърновския окръжен съд.
2. По частната жалба на Производствена кооперация „Зора 94”:
Частната жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГП. срещу определение на въззивен съд, което прегражда по-нататъшното развитие на делото, и е процесуално допустима – чл. 274, ал. 2 във вр. ал. 1, т. 1 ГПК. Разгледана по същество частната жалба е и основателна поради следните съображения:
За да остави без разглеждане молбата на кооперацията за допълване на въззивното решение в частта за разноските, съдът е приел, че същата е подадена след срока по чл. 248, ал. 1 ГПК. Съгласно посочената разпоредба срокът е едномесечен от получаване на решението и е изтекъл на 02.07.2008г., а молбата е подадена на 04.07.2008г.
Определението е неправилно.
Въззивният съд е приложил разпоредбата на чл. 248 ГП. по отношение на решение, постановено по реда на отменения ГПК. Процесуалните действия на съда по допълване или изменение на решението в частта за разноските са продължение на дейността по постановяване на решението. Поради това молбата на П. „Зора – 94” за изменение на решението в частта за разноските следва да се разгледа по реда на чл. 192, ал. 4 ГП. /отм./.
По изложените съображения определението следва да се отмени и делото да се върне на Великотърновския окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 445 от 26.05.2008г. по в.гр.д. № 673/2007г. на Великотърновския окръжен съд.
ОТМЕНЯ определението на Великотърновския окръжен съд от 28.08.2008г., постановено по в.гр.д. № 673/2007г. с което е оставена без разглеждане молбата на П. „Зора – 94” от 04.07.2008г. за допълване на въззивното решение в частта за разноските и ВРЪЩА делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: