Определение №265 от по гр. дело №6/6 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

                                      
 
О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е
 
№  265
                                     София  18.03.2010 г.
 
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 16 март две хиляди и десета година в състав:
              
         ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Ценка Георгиева
                              ЧЛЕНОВЕ:  Мария Иванова
                                                    Илияна Папазова
                                                                   
разгледа докладваното от съдията Ц. Георгиева
дело № 6/2010 година
 
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Д. Д. от гр. С., подадена от пълномощника й адв. Д, срещу въззивното решение на Софийски градски съд, ІІ „В” възз. с-в, от 24.09.2009г. по в.гр.д. № 1947/2007г. с което е отменено решението на Софийски районен съд, 34 с-в, от 29.11.2004г. по гр.д. № 11205/2001г., с което осъден „Ц” ЕООД – София да заплати на М. Д. сумата 8000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, лихва и разноски, и вместо това с въззивното решение искът в увеличения му размер от 12 000 лв. е отхвърлен.
Ответникът „Ц” ЕООД – София в представения писмен отговор моли да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд взе предвид следното:
С решение № 236 от 25.04.2007г. по гр.д. № 3192/2005г. ВКС, ІV г.о., е отменено въззивното решение по гр.д. № 783/2005г. на СГС в частта, относно иска за обезщетение за неимуществени вреди, и делото е върнато на същия съд за ново разглеждане. Дадени са указания по прилагането на материалния закон, а именно, че отговорността на прекия причинител на вредата и на възложителя на работата е солидарна, че отговорността по чл. 49 ЗЗД е за чужди виновни действия поради което е обезпечително-гаранционна, че по отношение на отговорността на възложителя на работата следва да се съобрази размера на отговорността на прекия причинител. Отговорният по чл. 49 ЗЗД не може да бъде осъден да заплати на увредения повече от това, за което е осъден причинителят на вредата, освен ако се претендират вреди, различни от тези, за които е осъден деликвентът, но в случая ищцата претендира обезвреда за същите вреди от непозволено увреждане, за които е осъден причинителят М. К. ВКС е дал указания да се установи дали причинителят, осъден да плати обезщетение от 6 000 лв., ги е изплатил, тъй като с плащането от един от солидарните длъжници се погасява отговорността и на другия.
За да отхвърли иска въззивният съд е приел, че предвид гаранционно-обезпечителния характер на отговорността за чужди виновни деяния по чл. 49 ЗЗД, за ответното дружество в качеството му на правоприемник на възложителя на работата на деликвента, е възникнало парично задължение, при условията на солидарност с прекия причинител, да заплати на ищцата обезщетение в присъдения от наказателния съд размер 6000 лв. Въз основа на представени пред въззивния съд удостоверения по изп. дела е приел, че прекият причинител е заплатил само лихвата и разноските по делото, а въз основа на издадения по невлязлото в сила въззивно решение по настоящото дело изп. лист, ответникът е изплатил на ищцата изцяло сумата 8 000 лв. Тези плащания са довели до погасяване изцяло на задължението. Поради това съдът е отхвърлил иска като погасен чрез плащане в частта му за сумата 6 000 лв., а за разликата до пълния му размер го е отхвърлил като неоснователен.
Съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т. 1-3 на същата разпоредба за всеки отделен случай.
Касаторът М. Д. моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение, без да сочи на кое от основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК, по въпросите налице ли е солидарна отговорност по чл. 53 ЗЗД между деликвента и възложителя на работата; отговорността по чл. 49 ЗЗД само гаранционна ли е или е на самостоятелно правно основание; солидарната отговорност пречка ли е за различие в осъждането на деликвента по чл. 45 ЗЗД и на възложителя на работата по чл. 49 ЗЗД в различни процеси при доказани различни обстоятелства; допустимо ли е да се води граждански процес за обезщетяване на последиците, настъпили след произнасяне на присъдата, при настъпили промени относно вредните последици.
По така формулираните въпроси Върховният касационен съд намира следното:
Тъй като не се сочи задължителна практика на ВКС, нито противоречиво решаване на поставените въпроси от съдилищата, ВКС приема, че искането е за допускане на касационно обжалване при наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. По смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК правният въпрос от значение за изхода на делото е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда. По част от формулираните в изложените въпроси е постановена задължителна съдебна практика, а именно ППВС № 7/1958г. с което е прието, че отговорността по чл. 49 ЗЗД е за чужди виновни действия. Тя е предвидена в закона, за да обезпечи по-сигурно, лесно и бързо обезщетяване на пострадалия. Прието е, че границите на отговорността по чл. 49 ЗЗД се определят от степента на вината на лицето, което е било натоварено да извърши работата. Постановлението дава отговор и на останалите поставени от касатора въпроси като указва, че пострадалият има възможност да предяви иска за обезщетението солидарно срещу непосредствения извършител и лицето, което му е възложило работата, или по избор срещу един от тях. В случая ищцата е предявила иска за обезщетение за неимуществени вреди срещу прекия причинител, и последващото претендиране на обезщетение за същите вреди от възложителя на работата е неоснователно. Последните два въпроса са основани на твърдение, че се претендира обезщетение за вреди, различни от тези, които са били предмет на обезщетяване но гражданския иск в наказателния процес, но данните по делото сочат, че претенцията срещу деликвента и възложителя на работата е за едни и същи вреди, както е приел и ВКС при първото касационно разглеждане на делото. Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното съдът
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд, ІІ „В” възз. с-в, от 24.09.2009г. по в.гр.д. № 1947/2007г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
 
Членове:

Scroll to Top