О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 28
София 16.01.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 14 януари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Георгиева
дело № 5300/2008 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. П. Д. от гр. Б., подадена от пълномощника й адв. П, срещу въззивното решение на Русенския окръжен съд, № 481 от 06.10.2008г. по в.гр.д. № 625/2008г. с което е отменено решение № 54 от 12.06.2008г. по гр.д. № 46/2008г. на Беленския районен съд в частта, с която са уважени исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ на П. П. срещу П. г. гр. Б., и с въззивното решение исковете са отхвърлени, а в частта, с която й е присъдено обезщетение за неспазен срок на предизвестие, първоинстанционното решение е обезсилено и производството по делото е прекратено.
Ответникът П. г. гр. Б. в представения по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК писмен отговор от пълномощника му адв. П моли да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд, трето г. о., взе предвид следното:
За да отхвърли исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ на П. П. въззивният съд е приел, че е осъществено основанието за уволнението й по чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ – намаляване на обема на работата, и е взето предварително съгласие за прекратяване на трудовия договор както от синдикалния орган, така и от Областната инспекция по труда – Русе. Приел е, че ищцата страда от заболяване от кръга на посочените в Наредба № 5 на министъра на здравеопазването и се ползва със закрила по чл. 333 КТ при уволнение. Въз основа на представени по делото писмени доказателства е приел, че преди уволнението работодателят е взел мнението на ТЕЛК и съгласие на Областната инспекция по труда гр. Р.. Въз основа на представени по делото Списък образец № 1 и Сведение за организиране на дейността на ПГ, което е неразделна част от Списък образец № 1, съдът е приел, че през учебната 2007/2008г. е намалял броят на учениците по специалността земеделец, което се е отразило и на часовете по практика, като същите са намалели далеч под нормативно определения минимум от преподавателски часове, необходими за съществуването на щатна бройка за длъжността учител по растениевъдство. Първоинстанционното решение в частта, с която е присъдена сума за неспазен срок на предизвестие съдът е обезсилил като постановено по непредявен иск.
Съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т. 1-3 на същата разпоредба за всеки отделен случай.
Касаторът П. П. се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Излага съображения, че същественият материалноправен въпрос за спазване на предварителната закрила по чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ, е решен противоречиво от първоинстанционния и въззивния съд по настоящото дело. Разрешението от инспекцията по труда е получено от работодателя след издаване на заповедта за уволнение.
Върховният касационен съд намира, че не е налице критерият за селекция на касационните жалби по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК – противоречива съдебна практика по приложението на чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ. Касаторът не сочи противоречива съдебна практика, изразена във влезли в сила решения. Хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК се отнася за влезли в сила решения, тъй като само тези решения съгласно чл. 298 ГПК формират сила на пресъдено нещо и са задължителни за всички съдилища, учреждения и общини – чл. 297 ГПК. Поради това решенията на първоинстанционния и на въззивния съд по настоящото дело не се включват в посочения по-горе критерии за селекция на касационните жалби.
Поставеният материалноправен въпрос не се включва и в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Разпоредбата на чл. 335, ал. 2, т. 3 КТ ясно посочва момента на прекратяване на трудовото правоотношение – то се прекратява с връчване на заповедта за уволнение. Към този момент съгласно чл. 333, ал. 7 КТ се преценява наличието на основание за закрила, както и преодоляването й чрез разрешение от инспекцията по труда. Поради яснотата на правната норма и утвърдената практика на ВКС в изложения смисъл, въпросът не е от значение за точното прилагане на закона и за юриспруденциалното развитие на правото.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Русенския окръжен съд.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Русенския окръжен съд, № 481 от 06.10.2008г. по в.гр.д. № 625/2008г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: