О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 346
София 25.03.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 20 март две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Георгиева
дело № 338/2009 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ж. З. М., Д. И. М. и З. И. М. , подадена от пълномощника им адв. Г, срещу въззивното решение на Варненския окръжен съд, ГО, І с-в, № 1* от 27.10.2008г. по в.гр.д. № 2170/2007г. с което е оставено в сила решението на Варненския районен съд, № 2* от 10.09.2007г., постановено по гр.д. № 3636/2006г., с което е отхвърлен искът на Ж. , Д. и З. М. срещу С. И. М. и Т. П. М. за разваляне по реда на чл. 87, ал. 3 ЗЗД до размер на 1/12 за всеки един от ищците на сключения с нот. акт № 84/2001г. договор, с който И. С. М. е прехвърлил на сина си С. М. 1/3 ид. част от описания в решението недвижим имот срещу задължението приобретателят да поеме при необходимост гледането и издръжката на прехвърлителя, както и срещу положените до този момент грижи и давана издръжка.
Ответниците по жалбата С. И. М. и Т. П. М. от гр. В. не са изразили становище.
Върховният касационен съд намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд взе предвид следното:
За да отхвърли иска за разваляне поради неизпълнение на договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, въззивният съд е приел, че приобретателите са изпълнявали точно и добросъвестно задълженията си по договора съобразно обема необходими грижи през всеки един период от време. Въз основа на събрани по делото писмени доказателства е приел за установено, че през м. 12.1999г. по повод претърпян инфаркт, прехвърлителят по сделката е бил на лечение във Военноморска болница – Варна, втори път е бил на лечение в същата болница през м. 07.2005г. последователно в две отделения. В мед. документация е отразено като име и адрес на близките името на д-р М/ответницата Т. М. /, от която е снета и анамнезата на И. М. Въз основа на свидетелски показания е приел, че както в периода 2001-2004г., когато праводателят е живял във вилата на сп. Журналист, така и след 2004г. когато се е преместил в жилището на ул. „Зора”, длъжникът С. М. и съпругата му Т. М. , която е лекар, са осъществявали дължимите по договора грижи. Докато е живеел във вилата с втората си съпруга Ж, И. М. не се е нуждаел от чужда помощ за да се обслужва. През този период грижите на длъжниците по договора са се изразявали в медицинското обслужване на кредитора, болнична помощ и извънболнични консултации, закупуване на лекарства. Съпругата на приобретателя – Т. М. е носила храна и е мерила кръвното налягане на И. М. в периодите когато съпругът й С. е бил извън България. През следващия период до смъртта на кредитора изключителни грижи за него са полагали двамата длъжници по договора за гледане и издръжка, както лично, така и чрез наета от тях болногледачка /св. Анна Г. /. Съдът е обсъдил показанията на свидетелите и е посочил на кои от тях дава вяра, като показанията на част от свидетелите е приел за недостоверни поради това, че впечатленията им са откъслечни, както и поради противоречието им с представени по делото писмени доказателства. В заключение съдът е приел, че грижите за кредитора от страна на длъжниците са датирали още от 1999г. /преди сключването на договора/ и са продължили до края на живота му, с което задълженията по договора са изпълнени в пълен обем.
На основание чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т. 1-3 на същата разпоредба за всеки отделен случай. Касаторите се позовават на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК като сочат няколко процесуалноправни въпроса и материалноправен въпрос, които според тях са съществени за спора и са решени в противоречие с практиката на ВКС, а именно: Налице ли са предпоставките за развалянето на договора за прехвърляне на имот срещу задължение за гледане и издръжка; нарушаване на правилата за оценка на събраните доказателства и необсъждане на всички доказателства; нарушаване на правилата за разпределение на доказателствената тежест. Прилагат съдебни решения.
Върховният касационен съд намира, че не са налице критериите за селекция на касационните жалби по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради следните съображения:
Посочването на предмета на делото не осъществява изискването на чл. 280, ал. 1 ГПК да се посочи конкретен, съществен за решаването на настоящия спор материалноправен въпрос. Поради това ВКС не приема за такъв въпрос формулирания в изложението материалноправен въпрос, посочен по-горе. Извън това следва да се отбележи, че не се констатира и твърдяното противоречие с практиката на ВКС. Въззивният съд е мотивирал изводите си в съответствие с приетото в приложените решения, че задължението за гледане и издръжка трябва да бъде изпълнявано постоянно, като е изследвал наличието на полагани грижи и давана издръжка през целия период на действие на договора.
По посочените процесуалноправни въпроси, които са съществени за решаването на спора, също не се констатира противоречие с практиката на ВКС. Въззивният съд е обсъдил подробно всички представени по делото писмени доказателства и показанията на разпитаните свидетели, като по отношение на последните е изложил мотиви защо дава вяра на едни, а други приема за откъслечни и поради това недостоверни. Не е допуснато противоречие с приложената практика и по въпроса за разпределението на доказателствената тежест. В съответствие с правилото на чл. 127, ал. 1 ГПК и на съдебната практика задължението да докажат изпълнение на договора е възложено на длъжниците по него.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение, намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на решението на Варненския окръжен съд.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Варненския окръжен съд, ГО, І с-в, № 1* от 27.10.2008г. по в.гр.д. № 2170/2007г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: