О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 516
София 20.05.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 18 май две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Георгиева
дело № 260/2010 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. С. К. от гр. К., подадена от пълномощника му адв. И, срещу въззивното решение на Пловдивския апелативен съд, ІІ гр. с-в, № 336 от 19.11.2009г. по в.гр.д. № 801/2009г., с което е оставено в сила решението на Пловдивския окръжен съд, ІV гр. с-в, № 621 от 10.04.2009г. по гр.д. № 3335/2007г., с което е отхвърлен предявеният от Е. С. иск по чл. 49 ЗЗД срещу „Карловска трибуна” Е. за заплащане на сумата 11 000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди.
Ответникът по касация „Карловска трибуна” Е. в представения писмен отговор моли да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение. Претендира разноските по делото.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
Не са налице обаче предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
В касационната жалба Е. С. заявява, че въззивният съд се е произнесъл по спор за обезщетение на неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от публикация в печатно произведение, и които се явяват материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са решени в противоречие със съдебната практика, а именно решение № 648/99г. V г.о. ВКС, решение № 340/98г. 5-чл. с-в ВКС, решение № 117/09г. ІІІ г.о. ВКС, решение от 08.11.99г. по нохд № 946/99г. СГС, решение № 104/2008г. на ОС-Пазарджик, решение № 2936/06г. ІV г.о. ВКС и ППВС № 7/58г. Твърди, че противоправността, като елемент от отговорността, не е правилно интерпретирана от въззивния и първоинстанционния съд и въпросите свързани с нея са решени в противоречие със съдебната практика. Освен това счита, че разрешаването на повдигнатите с касационната жалба въпроси е от значение за точното прилагане на закона предвид все по-нарастващото значение на медиите.
Така подаденото изложение не съдържа конкретно формулиран въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, от значение за решаването на делото, а съгласно т. 1 на ТР № 1/2009г. ОСГТК на ВКС непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. Независимо от това следва да се отбележи, че не се констатира твърдяната противоречива практика, тъй като представените решения са постановени при различна фактическа обстановка от установената по настоящото дело. Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, обосновано с доводи, че разрешаването на повдигнатите с касационната жалба въпроси е от значение за точното прилагане на закона предвид все по-нарастващото значение на медиите. Освен липсата на конкретно формулиран въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, по прилагането на чл. 49 ЗЗД по отношение на издател на печатно произведение са постановени множество решения, включително и на ВКС, част от които са представени от страните по настоящото делото.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивския апелативен съд. Ответникът е претендирал разноски по делото, но не е представил доказателства за направени разноски, поради което такива не се присъждат.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивския апелативен съд, ІІ гр. с-в, № 336 от 19.11.2009г. по в.гр.д. № 801/2009г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: