О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 174
София 18.02.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 16 февруари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Георгиева
дело № 1872/2009 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Н. Ц. и Г. Н. Ц., двамата от гр. В., подадена от пълномощника им адв. П, срещу въззивното решение на Софийски градски съд,, ІІ „А” възз. с-в, от 01.07.2009г. по в.гр.д. № 3899/2007г. с което е оставено в сила решението на Софийски районен съд, 35 с-в, от 13.01.2005г. по гр.д. № 4373/2002г. с което е развален на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД сключеният с нот. акт № 130/92г. договор, с който С. Д. Б. е прехвърлила на М. Н. Ц. недвижим имот, подробно описан в решението, срещу задължение за гледане и издръжка.
Ответниците по касация С. С. , Г. В. , С. Х. , Р. Р. , П. М. и П. П. в представения писмен отговор от пълномощника им адв. В молят да не допусне касационно обжалване на въззивната решение.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирани лица, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд взе предвид следното:
За да уважи иска за разваляне поради неизпълнение на сключения между С като прехвърлител и М. Н. Ц. като приобретател договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, въззивният съд е приел, че длъжникът М. Ц. не е изпълнявала поетите с договора задължения. Въз основа на свидетелските показания и обясненията на ответницата Ц по чл. 114 ГПК /отм./ съдът е приел, че приобретателите Ц. и съпругът й са живели в гр. В., а прехвърлителката в гр. С., ежемесечна издръжка на С. не са давали, нито са полагали постоянни грижи за нея в уговорения между страните обем. Предвид напредналата й възраст и здравословно състояние прехвърлителката се е нуждаела от ежедневни и постоянни грижи и помощ в битовото обслужване. Действително синът на ответниците е живял през известен период от време в дома на прехвърлителката, купувал е храна, помагал й е, ответниците са изпращали храна на С. и са я посещавали 2-3 пъти годишно, но тези действия по изпълнение на договора не са били системни и непрекъснати, както изисква характерът на поетите с договора задължения и нуждите на прехвърлителката.
Съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т. 1-3 на същата разпоредба за всеки отделен случай.
Касаторите молят да се допусне касационно обжалване на въззивното решение поради постановяването му в противоречие със съдебната практика, която по материалноправния въпрос относно изпълнението на задълженията по договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка приема, че то трябва да бъде съответно на нуждите на прехвърлителката и съобразно постигнатото между страните съгласие, с оглед на конкретните нужди. Прилагат съдебни решения.
Върховният касационен съд намира, че не е налице критерият за селекция на касационните жалби по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като не се установява твърдяното противоречиво решаване от съдилищата на въпроса относно обема на дължимата престация по договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка. С приложеното решение № 51/2006г. на ІІ г.о. ВКС е приел, че при този договор не възниква задължение за страните да живеят заедно в едно домакинство или най-малкото в едно населено място. По настоящото дело съдът не е развалил договора по съображения, че страните по договора не са живели заедно или в едно населено място, а поради липса на изпълнение на договора, независимо от местоживеенето им. Съдебната практика трайно приема, че обемът на насрещната престация при договора за гледане и издръжка се определя съобразно постигнатото съгласие и с оглед конкретните нужди на прехвърлителя – становище изразено и в приложеното решение по гр.д. № 502/2003г. ВКС, ІІ г.о., което в случая е съобразено от въззивния съд. Съдът е съобразил, че страните са уговорили възможност приобретателите да могат да изпълняват задължението си и чрез трето лице, поради което е отчел като изпълнение на договора полаганите от сина им грижи за прехвърлителката. В съответствие със закона и съдебната практика обаче е приел, че издръжката и грижите трябва да се предоставят постоянно, с оглед конкретните нужди на кредитора. Твърдяното процесуално нарушение на чл. 188, ал. 1 ГПК /отм./ не е основание за допускане на касационно обжалване.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд,, ІІ „А” възз. с-в, от 01.07.2009г. по в.гр.д. № 3899/2007г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: