ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1265
София, 12. ноември 2015 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на седми октомври две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 3537 по описа за 2015 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 135/22.01.2015 на Софийския апелативен съд по гр. д. № 4094/2014, с което е отменено частично решение № 159/08.04.2014 г. на Софийския градски съд по гр. д. № 936/2013, като е уважен иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение до размера на 4.000,00 лева и е потвърдено решението, с което са отхвърлени предявените искове по чл. 2, ал. 1, т. 3 и т. 4 ЗОДОВ за обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение и незаконно осъждане до размера на 100.000,00 лева.
Недоволен от решението в отхвърлителната част е касаторът-ищец И. А. К., представляван от адв. Н. Г. от АК – М., който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправните въпроси за процесуалната легитимация на съда и прокуратурата да представляват държавата като процесуални субституенти по искове за вреди от неоснователно обвинение, когато влязла в сила осъдителна присъда е отменена по реда за възобновяване на наказателното преследване и е започнало изтърпяване на наложеното наказание и за правомощието на въззивния съд да се произнесе по правната квалификация на предявените искове, както и по материалноправния и въпрос за определянето на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД, които (въпроси) са решени в противоречие с практиката на ВКС, разрешават се противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Позовава се на Решение № 20/31.01.2014 на ВКС по гр. д. № 4907/2013; Решение № 233/18.05.2012 на ВКС по гр. д. № 104/2012; Решение № 356/09.12.2014 на ВКС по гр. д. № 2946/2014; Решение № 158/04.06.2012 по гр. д. № 708/2011 г.
Касаторът-ответник П. на Р. Б. обжалва решението в уважителната част, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправния въпрос за определянето на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, разрешава се противоречиво от съдилищата, основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, като се позовава на противоречие с т. II от т. II от ППВС № 4/23.12.1968, т. 3 и т. 11 от ТР № 3/22.04.2005 на ВКС, ОСГК, т. 19 от ТР № 1/04.01.2001 г. (поради липса на мотиви за причинно-следствена връзка между незаконосъобразното обвинение и причинените вреди). Прилага Решение № 832/10.12.2010 на ВКС по гр. д. № 593/2010; Решение № 59/15.03.2012 на ВКС по гр. д. № 434/2011; Решение от 27.04.2011 на ВКС по гр. д. № 697/2010; Решение № 270/23.05.2013 на Пловдивския апелативен съд по гр. д. № 407/2013.
Ответникът по жалбата И. А. К., я оспорва в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че паричната оценка на предмета на делото не е под 5.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Жалбата е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецът е обвинен за престъпление по чл. 325, ал. 4, вр. с ал. 1, вр. с чл. 29, ал. 1 НК и за престъпление по чл. 216, ал. 4, вр. с ал. 1 НК, като с Решение № 433/24.10.2008 на ВКС по гр. д. 418/2008 е отменено по реда на възобновяването Решение № 804/27.05.2008 на Врачанския окръжен съд по в.н.о.х.д. № 142/2008 и делото е върнато за ново разглеждане, вследствие на което с Присъда от 10.05.2012 г. по в.н.о.х.д. № 197/2012 ищецът е признат за невинен в това, че е извършил посочените престъпления. Съдът е приел, че са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на П. на Р. Б. в хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, тъй като от събраните доказателства е установено, че ищецът е изпитал силни притеснения във връзка с развитието на наказателното производство по повдигнатото му обвинение, от наложената му мярка „подписка” придвижването му е било ограничено, което е пречило да упражнява свободно професията си на строител. По отношение на произтеклите негативни последици от изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода” съдът е приел, че са предмет на претенция по чл. 2, ал. 1, т. 4 ЗОДОВ, като отговорността за вреди се носи от съда, а не от П., поради което претенцията се явява неоснователна и присъденото обезщетение е редуцирано като е уважено до размер на 4.000 лева.
Касационното обжалване следва да бъде допуснато, тъй като повндигнатите правни въпроси обуславят решението на делото и са решени в противоречие с практиката на ВКС или се разрешават противоречиво от съдилищата.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 135/22.01.2015 на Софийския апелативен съд по гр. д. № 4094/2014.
Указва на касатора И. А. К. и му предоставя възможност в едноседмичен срок от връчване на определението да внесе по сметка на Върховния касационен съд такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 5,00 лева като представи документ за извършения превод.
Делото да се докладва за насрочване след представянето на документ за внесената такса или изтичането на срока за това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.