О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 507
София 20.05.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 12 май две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Георгиева
дело № 630/2009 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т. Г. П. от гр. Б., подадена от пълномощниците му адв. Х адв. Асен Р. , срещу въззивно решение № 54 от 04.08.2008г. по в.гр.д. № 111/2008г. на Бургаския апелативен съд, с което е оставено в сила решение № 69 от 16.04.2008г. по гр.д. № 578/2007г. на Бургаския окръжен съд, с което е отхвърлен искът на Т. П. срещу Г. Т. П. за отмяна на дарение за сумата 18 000 лв. и връщане на същата сума.
Ответницата по касация Г. Т. П. от гр. Б. не е изразила становище.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд взе предвид следното:
За да постанови въззивното решение съдът е приел, че не са установени предпоставките на чл. 227, ал. 1, б. „в” ГПК – не е установено извършване на дарение от ищеца в полза на ответницата. Въз основа на представени по делото писмени доказателства е приел, че парите за покупката на апартамент на името на ответницата Г/от трети лица/ са били на майката на ищеца – Ю. И. К. , която ги е получила от продажба на наследствен апартамент. Не е установено претендираната сума да е била лична на ищеца Т. П. и да е подарена от него на дъщеря му. Платената за жилището сума е била 180 000 лв., която към настоящия момент се равнява на 180 лв., а не на претендираните 18 000 лв. На следващо място е посочил, че не е установена и нужда от издръжка по отношение на ищеца. Не е установено ищецът да е в състояние, лишаващо го от възможност да се самоиздържа. Единственото твърдение на ищеца е, че ответницата е отказала да му даде подслон и право да обитава закупения за нея апартамент.
Съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т. 1-3 на същата разпоредба за всеки отделен случай.
Касаторът се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК. Излага съображения, че съдът се е произнесъл по съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие със съдебната практика. Материалноправният въпрос за съдържанието на понятието „издръжка”, което е вложено в разпоредбата на чл. 227, ал. 1, б. „в” ЗЗД, е решен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, а освен това е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Процесуалноправният въпрос за доказателствената тежест за доказване на отрицателния факт, че ищецът не разполага със средства за издръжката си, също е решен от въззивният съд в противоречие със съдебната практика, като е прието, че доказателствената тежест е на ищеца. В противоречие със съдебната практика е решен и въпросът за правното значение на исковата молба като покана за даване на издръжка. Прилага съдебни решения.
Върховният касационен съд намира, че не са налице критериите за селекция на касационните жалби по чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК поради следните съображения:
На първо място следва да се отбележи, че поставеният от касатора материалноправен въпрос не е съществен за решаването на делото, тъй като не формира решаващите изводи на въззивния съд. Както бе посочено по-горе съдът е отхвърлил иска поради това, че не е установено извършване на дарение от ищеца на ответницата. На следващо място въпросът дали надареният има задължение да предостави на дарителя подслон, не е съществен за решаването на спора и поради това, че липсват каквито е да е доказателства за доходите и за материалното състояние на ищеца. По въпроса не се констатира противоречива съдебна практика, нито са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с оглед точното прилагане на закона и юриспруденциалното развитие на правото.
Формулираните от касатора процесуалноправни въпроси също не обосновават допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Няма колебание в съдебната практика, че исковата молба съставлява покана за изпълнение, когато предпоставка за основателността на претенцията е наличието на покана. В случая обаче не липсата на покана е обусловила изхода по делото.
Въпросът за доказателствената тежест за установяване на твърдението, че ищецът не разполага със средства за издръжката си, не е решен в противоречие със съдебната практика. Представеното решение № 176/2004г., ВКС, ТК, с което е прието, че неизпълнението е отрицателен факт, чието доказване от ищеца е процесуално недопустимо, не е относимо към въпроса за доказателствената тежест за установяване на доходите на ищеца. В съответствие с разпоредбата на чл. 127, ал. 1 ГПК /отм./ и със съдебната практика съдът е приел, че доказателствената тежест за установяване на материалното положение на ищеца, е негова. То не съставлява твърдение на отрицателен факт, за да не може да бъде установено по положителен начин с предвидените в процесуалния закон доказателства.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Бургаския апелативен съд.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 54 от 04.08.2008г. по в.гр.д. № 111/2008г. на Бургаския апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: