О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 797
София 09.07.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 1 юли две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Георгиева
дело № 891/2009 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „В” О. гр. В., подадена от пълномощника юрисконсулт П. В. , срещу въззивното решение на Варненския окръжен съд, № 1* от 13.11.2008г. по в.гр.д. № 1242/2008г. в частта, с която е оставено в сила решение № 1* от 11.04.2008г. по гр.д. № 3605/2007г. на Варненския районен съд, ХІ с-в, в частта, с която е признато за незаконно и е отменено уволнението на А. Д. А., извършено на основание чл. 71, ал. 1 КТ със заповед от 19.04.2007г. на управителя на „В” О. гр. В..
Ответникът по жалбата А. Д. А. от гр. В. не е изразил становище.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд взе предвид следното:
За да уважи иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ въззивният съд е приел, че включването на клаузата срок за изпитване в допълнителното трудово споразумение от 07.12.2006г. е недействително, тъй като с клаузата се цели заобикаляне на закона, а именно на разпоредбата на чл. 70, ал. 5 КТ. На работника не е връчена нова длъжностна характеристика за длъжността „водопроводчик-заварчик”, предвиждаща трудова функция, различна от изпълняваната от него на длъжността „заварчик”. Освен това не е установено, че за периода от сключване на допълнителното споразумение до прекратяването на трудовия договор, работникът е изпълнявал трудова дейност по новата длъжност. Поради това, дори и да са били различни трудовите функции за двете длъжности, налага се извода, че работодателят не е целял да използва уговореното за изпитване време за да провери годността на работника да изпълнява съответната нова работа, а за заобикаляне на закона. Поради недействителност на клаузата „срок за изпитване” е приел уволнението, извършено на основание чл. 71, ал. 1 КТ, за незаконно.
Съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т. 1-3 на същата разпоредба за всеки отделен случай.
Касаторът се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и моли да се допусне касационно обжалване по въпросите допустимо ли е съдът да се произнася по приложението на чл. 74 КТ без да е сезиран с такова искане, и допустимо ли е уточняване на иска в първото по делото заседание, при положение, че в предходна молба ищецът е направил такова уточнение, които въпроси са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Върховният касационен съд намира, че не е налице критерият за селекция на касационните жалби по чл. 280, ал. 1, т.3 ГПК поради следните съображения:
Съдебната практика непротиворечиво приема, че недействителността на трудов договор или на отделни негови клаузи може да се предяви с иск, с възражение, или да се констатира служебно от съда. Предвид императивния характер на разпоредбата на чл. 74, ал. 1 КТ съдът не би могъл да зачете правните последици на противоречаща на закона /или на колективен трудов договор/ клауза на трудовия договор. Така например в решение № 234/23.04.2001г. на ВКС, ІІІ г.о. и решение № 98/04.04.2000г. по гр.д. № 1083/99г. на ВКС, ІІІ г.о. е прието, че въведена в грубо противоречие със закона клауза със срок за изпитване е недействителна. По изложените съображения и поради наличието на последователна практика в изложения смисъл, за която към настоящия момент не са налице обстоятелства, налагащи преосмислянето й, произнасянето на ВКС не би било от значение за точното прилагане на закона и за юриспруденциалното развитие на правото.
По втория поставен от касатора въпрос е налице задължителна за съдилищата практика, която е съобразена от въззивния съд. С ТР № 1/17.07.2001г., ОСГК на ВКС, т. 4 е прието, че нередовността на исковата молба може да се отстрани при всяко положение на делото, включително и за първи път да се констатира и отстрани пред въззивния съд. В случая предвид заявеното в исковата молба, че уволнението е „неправомерно” и последващите уточнения с молбата от 20.07.2007г. също за неправомерност на уволнението и в молба от 03.08.2007г., че исковете са по чл. 344, ал. 1, т. 1 и 3 КТ, в първото по делото заседание на 25.01.2008г. ищецът е конкретизирал, че исковете са за признаване за незаконно и отмяна на уволнението и за присъждане на обезщетение за оставането му без работа след уволнението. Така заявеното уточнение не представлява предявяване на нов иск, а конкретизиране и отстраняване нередовност на исковата молба.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Варненския окръжен съд. Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Варненския окръжен съд, № 1* от 13.11.2008г. по в.гр.д. № 1242/2008г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: