О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1340
София 05.11.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 3 ноември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Георгиева
дело № 1391/2009 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. В. Г. от гр. С., подадена от пълномощника му адв. А, срещу въззивното решение на Софийски градски съд, ГК, ІV „Г” г.о. от 21.04.2009г. по в.гр.д. № 1894/2008г., с което е отменено решението от 28.03.2008г. по гр.д. № 14472/2007г. на Софийски районен съд, 56 с-в, с което е отменено наложеното на Е. В. дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”, и с въззивното решение искът е отхвърлен.
Ответникът по жалбата Р. здравноосигурителна каса – София област не е изразил становище.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд, трето г. о., взе предвид следното:
За да отхвърли иска за отмяна на дисциплинарното наказание „предупреждение за уволнение” въззивният съд е приел, че работодателят е спазил процедурата по налагане на наказанието, както и, че ищецът е извършил нарушението, за което то е наложено. Приел е, че в изпълнение на разпоредбата на чл. 193, ал. 1 КТ работодателят е поискал от Е. В. писмени обяснения за отсъствието му от работното място. Дадените от В. обяснения до директора на РЗОК съдържат признания както на обстоятелството, че обясненията са му поискани устно по заповед на работодателя, така и признания за отсъствието от работа и употреба на алкохол през работно време. При съвкупната преценка на свидетелските показания, представените по делото писмени доказателства, между които и две докладни записки, и обясненията на ищеца съдът е приел за установено извършването на описаното в заповедта дисциплинарно нарушение. Приел е също така, че тежестта на нарушението съответства на наложеното дисциплинарно наказание по критериите, визирани в чл. 189, ал. 1 КТ.
Съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т. 1-3 на същата разпоредба за всеки отделен случай.
Жалбоподателят Е. В. моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение поради противоречие с практика на ВКС – посочени са номерата на решения без да са приложени, и поради противоречиво решаване на спора от двете съдебни инстанции, което квалифицира като основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Позовава се също и на критерия за селекция на касационните жалби по чл. 280, ал. 1, т. 3 КТ като счита, че произнасянето на ВКС би било от значение за точното прилагане на закона. Като въпрос, по който следва да се допусне касационно обжалване, от изложението може да се изведе единствено процесуалноправният въпрос за преценка на всички доказателства в тяхната съвкупност и взаимна връзка.
Върховният касационен съд намира, че формулираният от жалбоподателя процесуалноправен въпрос е от значение за решаването на делото, но не се констатира твърдяното противоречие с практика на ВКС. Както бе посочено описаните решения не са приложени, но независимо от това по въпроса за точното прилагане на чл. 188, ал. 1 ГПК /отм./ е налице многобройна и непротиворечива съдебна практика, в която е изразено задължението на съда да анализира в тяхната съвкупност и взаимна връзка събраните по делото доказателства. Въззивното решение е постановено в съответствие с установената съдебна практика по прилагането на чл. 188, ал. 1 ГПК /отм./ и не се налага допускане на касационно обжалване с цел преодоляване на противоречива съдебна практика или с оглед точното прилагане на посочената разпоредба. Решаването на делото по различен начин от двете съдебни инстанции не се включва в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК и не е основание за допускане на касационно обжалване.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд, ГК, ІV „Г” г.о. от 21.04.2009г. по в.гр.д. № 1894/2008г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: