О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 316
София 18.03.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 17 март две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Георгиева
дело № 306/2009 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. Ж. Т. от гр. Б., подадена от пълномощника му адв. Р, срещу въззивно решение № І* от 04.12.2008г. по в.гр.д. № 704/2008г. на Бургаския окръжен съд, ІІІ възз. гр. с-в, с което е оставено в сила решение № V* от 10.07.2008г. по гр.д. № 342/2008г. на Бургаския районен съд, с което са отхвърлени исковете на П. Т. по чл. 227, ал. 1, б. „в” и по чл. 135 ЗЗД.
Ответниците Н. П. Т. и И. К. Т. , двамата от гр. А., в представения по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК писмен отговор от пълномощника им А. Х. молят да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение. Претендират разноските по делото.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд взе предвид следното:
За да отхвърли исковете по чл. 227, ал. 1, б. „в” и по чл. 135 ЗЗД въззивният съд е приел, че дарителят П. Т. не е установил качеството си на кредитор спрямо надарения Н. Т. , а това е една от предпоставките за уважаване на иска по чл. 135 ЗЗД. Не е установено дарителят да е поискал издръжка от надарения нито преди, нито след смъртта на съпругата си Р. Представената по делото писмена покана от 28.01.2008г. е отправена до съпругата на надарения – втората ответница, но тъй като същата не е надарена с процесния имот от ищеца, тя няма задължение за издръжка. На следващо място съдът е приел, че не е установено дарителят да се е нуждаел от издръжка в по-голям размер от оказваната от надарения помощ – купуване на продукти за домакинството, лекарства за съпругата му и майка на надарения – Р. , погасяване на задължение за топлинна енергия в размер на 2 000 лв. Не се установява дарителят да е страдал от заболяване, за което да са били необходими допълнителни средства за лечение. Същият е получавал месечна пенсия в размер на 266 лв., получил е сумата 500 лв. от продажба на недвижим имот, а освен това е посещавал игрални зали и е играел на „машинки” с пари от пенсията си и от продажбата на имота.
Съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т. 1-3 на същата разпоредба за всеки отделен случай.
Касаторът се позовава на чл. 280, ал. 1, 3 ГПК. Излага съображения, че произнасянето на ВКС по материалноправния въпрос за приложението на чл. 227, ал. 1, б. „в” и на чл. 135 ЗЗД е от съществено значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, тъй като всяко разпореждане с дарения имот като увреждащо дарителя действие, е основание за успешно водене на иска по чл. 135 ЗЗД. Освен това съдът не е отчел факта, че с подаването на исковата молба е отправена покана за даване на издръжка.
Върховният касационен съд намира, че не е налице критерият за селекция на касационните жалби по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като посоченият от касатора въпрос за значението на исковата молба на покана за даване на издръжка не е съществен по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК за решаването на спора по делото. Това е така, тъй като решаващ мотив на съда за неоснователност на иска по чл. 227, ал. 1, б. „в” ГПК е, че дарителят е имал достатъчно средства за издръжката си. На следващо място следва да се отбележи, че общото посочване на предмета на делото /искове по чл. 227, ал. 1, б. „в” и на чл. 135 ЗЗД/, не осъществява изискването на чл. 280, ал. 1 ГПК за селекция на касационните жалби. Посочената разпоредба има предвид конкретни, съществени за спора по делото материалноправни или процесуалноправни въпроси, по които произнасянето на ВКС би допринесло за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Бургаския окръжен съд. На ответниците следва да се присъдят разноските по делото в размер на 2 400 лв.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № І* от 04.12.2008г. по в.гр.д. № 704/2008г. на Бургаския окръжен съд, ІІІ възз. гр. с-в.
ОСЪЖДА П. Ж. Т. от гр. Б. да заплати на Н. П. Т. и И. К. Т. , двамата от гр. А. сумата 2 400 лв. разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: