О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 201
София. 04.03.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 24 февруари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Георгиева
дело № 161/2009 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Д. Ж. от с. С., обл. Варна, подадена от пълномощника й адв. П, срещу въззивното решение на Варненския окръжен съд, № 1* от 23.10.2008г. по в.гр.д. № 44/2008г. с което е отменено решението на Варненския районен съд от 04.11.2005г. по гр.д. № 1934/2004г., с което са отхвърлени предявените от Д. К. Д. срещу И. Д. Ж. искове по чл. 227 ЗЗД и по чл. 30 ЗН и вместо това с въззивното решение е отменено дарението, извършено с нот. акт № 187/1998г. за 1/2 ид. част от имота и е намалено дарението, извършено със същия нот. акт на останалата 1/2 ид. част от имота от Д. П. Д. в полза на И. Ж. , до размера на 201408/2416906 ид. части от целия апартамент.
Ответницата по жалбата Д. К. Д. от гр. В., в представеното по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК писмено възражение от пълномощника й адв. С моли да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд взе предвид следното:
За да отмени дарението въззивният съд е приел, че доходите на ищцата Д не са достатъчни за покриване на ежедневните й нужди. Дарителката се е нуждаела от издръжка, за което е уведомила надарената с две покани – от 05.06.2003г. и от 19.03.2004г. Данни за направени плащания от страна на ответницата липсват, което обосновава основателност на иска по чл. 227, ал. 1, б. „в” ЗЗД. Претенцията по чл. 30 ЗН за намаляване на дарението и възстановяване на запазената част съдът е уважил до размера на 1/12 ид. част от дарения апартамент, след като е образувал наследствена маса на стойност 12 084,53 лв. и е изчислил запазената част на ищцата /1/6 ид. част/ на сумата 2014,08 лв.
Съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т. 1-3 на същата разпоредба за всеки отделен случай.
Жалбоподателката И. Ж. твърди, че въззивният съд е решил същественият материалноправен въпрос за отказа на надарената да даде издръжка, без да изследва възможностите на надарената, в противоречие със съдебната практика. Прилага решение № 1077/94г. по гр.д. № 922/94г. на ВС, ІV г.о. в което е прието, че трайната нужда от средства за съществуване трябва да е съобразена със социалната среда на дарителя, и решение № 751/2001г. по гр.д. № 132/2001г. на ВКС, ІІ г.о., в което е прието, че надареният е длъжен след покана от дарителя да дава такава издръжка, която да съответства на материалните му възможности.
Върховният касационен съд намира, че предвид приложената съдебна практика следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение по посочения по-горе съществен за решаването на настоящото дело материалноправен въпрос.
На касатора следва да се укаже в едноседмичен срок да внесе държавна такса в размер на 76,08 лв.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Варненския окръжен съд, № 1* от 23.10.2008г. по в.гр.д. № 44/2008г.
Указва на жалбоподателката И. Д. Ж. в едноседмичен срок от съобщението да представят доказателства за платена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 76,08 лв. като в съобщението се впише, че при неизпълнение на указанието касационната жалба ще бъде върната.
След представяне на вносна бележка за платена държавна такса делото да се докладва на председателя на ІІІ г. о. на ВКС за насрочване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: