О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 313
София 18.03.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 17 март две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Георгиева
дело № 298/2009 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „О” – Пловдив, подадена от пълномощника адв. В, срещу въззивно решение № 29 от 08.01.2009г. по в.гр.д. № 2861/2008г. на Пловдивския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 108 от 16.06.2008г. по гр.д. № 3408/2007г. на Пловдивския районен съд, с което „О” – Пловдив е осъдено да заплати на И. Г. П. от гр. П. сумата 1278,75 евро, представляваща дневни командировъчни пари за осъществена през периода 29.06.2004г. – 20.08.2004г. командировка в Австрия, Германия и Италия, както и сумата 465 евро обезщетение за забава считано от 30.08.2004г. до предявяването на иска – 19.06.2007г., ведно със законната лихва след тази дата.
Ответницата по касация И. Г. П. от гр. П. в представения по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК писмен отговор от пълномощника й адв. Е. С. моли да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение. Претендира разноските по делото.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд взе предвид следното:
За да постанови въззивното решение съдът е приел, че на ищцата И се дължи пълния неиздължен размер на обезщетението за дневни командировъчни пари по чл. 215 КТ. Приел е, че страните по делото са били в трудово правоотношение като И. П. е работила като артист-оркестрант, І сол. Със заповед № 200/26.06.2004г. и заповед № 201/26.06.2004г. на директора на ОФД-гр. Пловдив, на основание Наредбата за командировки и специализации в чужбина на български граждани /приета с ПМС № 40/87г./ и сключен договор с „Опера Феранщалтунг” ООД Австрия, ищцата е била командирована заедно с други артисти на филхармонията до Австрия, Германия и Италия от 28.06.2004г. до 31.08.2004г. на турне. Въз основа на изслушана по делото счетоводна експертиза съдът е приел, че дължимата и неизплатена част от командировъчните дневни пари за периода на престоя на ищцата в чужбина от 28.06.2004г. до 20.08.2004г. е в размер на 1 278,75 евро., в какъвто размер е уважил иска.
Съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т. 1-3 на същата разпоредба за всеки отделен случай.
Касаторът се позовава на чл. 280, ал. 1, 3 ГПК. Излага съображения, че съдът се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос – приел е за разглеждане недопустим иск, и по съществен материалноправен въпрос – решил е облигационни отношения по правилата на КТ, по които въпроси произнасянето на ВКС би допринесло за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Прилага съдебни решения по административни дела.
Върховният касационен съд намира, че не е налице критерият за селекция на касационните жалби по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като разпоредбата на чл. 215 КТ е ясна и не се нуждае от тълкуване с оглед точното прилагане на закона, нито произнасянето на ВКС по поставените въпроси би допринесло за развитието на правото. Доводите си за недопустимост на съдебния акт и за неправилна правна квалификация на претенцията касаторът обосновава с твърдения, че пребиваването на И. П. в чужбина е осъществено въз основа на импресарски договор. Действително по делото е представен договор, сключен между „ОФД”-Пловдив договор и „Опера Феранщалтунг” ООД Австрия, но претенцията на ищцата е основана на заповед за командироване, издадена от директора на филхармонията. При наличието на трудов договор и заповед за командироване на основание Наредбата за командировки и специализации в чужбина на български граждани, правната квалификация на иска по чл. 215 КТ нито е в противоречие с практиката на съдилищата, нито въпросът се нуждае от различно от даденото от въззивния съд тълкуване. Приложените решения по административни дела с предмет признаване на разходи за командировки на данъчно задълженото лице, са неотносими към съдебната практика на гражданския съд по иск по чл. 215 КТ.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивския окръжен съд. На ответницата по касация не следва да се присъждат разноски за настоящото производство, тъй като в представения договор за правна защита и съдействие е вписано, че е договорено възнаграждение в размер на 350 лв., но липсват данни то да е платено, а съгласно чл. 78 ГПК присъждат се само заплатени /направени/ разноски по делото.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 29 от 08.01.2009г. по в.гр.д. № 2861/2008г. на Пловдивския окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: