О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1543
София 28.12.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 22 декември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Георгиева
дело № 1583/2009 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. И. С. от гр. Р., подадена от пълномощника й адв. К, срещу въззивното решение на Русенския окръжен съд, № 222 от 26.06.2009г. по в.гр.д. № 453/2009г., с което е отменено решението на Русенския районен съд, № 155 от 03.04.2009г. по гр.д. № 2454/2008г. и вместо него с въззивното решение е отхвърлен искът по чл. 74, ал. 1 КТ на С. И. срещу „Брандсмайл” О. гр. Р. за обявяване за недействително на допълнително споразумение от 01.01.2008г. за изменение на трудовия договор.
Ответникът по касация „Брандсмайл” О. гр. Р. не е изразил становище.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд взе предвид следното:
Въззивният съд е приел, че страните са били в трудово правоотношение за неопределено време. На 11.02.2008г. при получаване на трудовите възнаграждения за месец януари, на работниците в дружеството били представени допълнителни споразумения за изменение на трудовото възнаграждение съобразно въведените по-високи осигурителни прагове, и за увеличаване на срока на предизвестието от един на три месеца. Част от работниците подписали допълнителните споразумения веднага, други в рамките на една седмица, а несъгласните с предложената промяна се възползвали от по-краткия срок за предизвестие и напуснали предприятието. Ищцата С. И. подписала споразумението на 11.02.2008г., като пред свидетели изразила страха си да не загуби работата си, заради което и се съгласила с промяната. На 26.02.2008г. поискала да прекрати трудовия договор по взаимно съгласие, но работодателят отказал. За неявяване на работа през два последователни работни дни била уволнена дисциплинарно.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът е приел от правна страна, че на ищцата не е била отнета възможността да вземе решение в спокойна обстановка. От тази възможност тя сама се е лишила като е подписала допълнителното споразумение в същия ден. Изразеното в споразумението съгласие е в резултат на нейния избор. Съдът е приел, че по делото липсват доказателства за отправена заплаха от страна на работодателя, поради което не е възприел доводите на ищцата, че е приела предложението поради страх да не загуби работата си.
Съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т. 1-3 на същата разпоредба за всеки отделен случай.
Касаторът С. И. се позовава на чл. 280, ал. т. 2 и 3 ГПК. Излага съображения, че съдът се е произнесъл по съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие със съдебната практика, а освен това въпросите са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Формулира въпросите „за възможността за свободен избор при определяне на съдържанието на трудовия договор от страна на работника и последиците при ограничаване на правото му самостоятелно и без външна намеса да реши дали да промени съдържанието на трудовото правоотношение”; за „последиците от сключване на допълнително споразумение от страна на ищцата при наличие на заплашване по смисъла на чл. 30 ЗЗД”. Прилага решение № 1561/2000 по гр.д. № 244/2000г. на ВКС, ІІІ г.о. и решение № 1116/1999г. по гр.д. № 24/99. на ВКС, ІІІ г.о. В първото от тях е прието, че волята на страните по трудовия договор не е била свободно формирана, а е обусловена от неправомерно външно вмешателство, включително и ч. липсата на реално предоставена възможност за избор. Във второто решение заплашването по чл. 30 ЗЗД е определено като непозволени, противоречащи на закона или морала действия на едната страна по трудовия договор, които са предизвикали у другата страна страх и са я мотивирали да подпише договора.
Върховният касационен съд намира, че не са налице критериите за селекция на касационните жалби по чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК поради следните съображения:
Формулираните от касатора въпроси не обосновават допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като касаят обосноваността на съдебния акт. В изложението касаторът излага доводи, че доказателствата по делото обосновават различни от направените от съда изводи, а именно, че волята й не е била свободно формирана и не е налице постигнато съгласие за промяна на трудовото правоотношение. Въззивният съд е дал вяра на част от свидетелите, които установяват изложената в решението фактическа обстановка, а твърденията на касатора са основани на показанията на друга група свидетели. Въпросът дали приетата от съда фактическа обстановка съответства на събраните по делото доказателства не е основание за допускане на касационно обжалване, а за проверка правилността на въззивното решение – чл. 281, т. 3 ГПК. Това са въпроси, касаещи обосноваността на съдебния акт, поради което и не е налице противоречие между решението на въззивния съд и решение № 1561/2000г. на ВКС, постановено при различна от приетата от въззивния съд фактическа обстановка.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Русенския окръжен съд.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение Русенския окръжен съд, № 222 от 26.06.2009г. по в.гр.д. № 453/2009г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: