О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 619
София 17.06.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 15 юни две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Георгиева
дело № 429/2010 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на В. И. В. от гр. С., подадена от пълномощника й адв. К, и на Н. А. П. от гр. С., подадена от адв. И, срещу въззивното решение на Софийски градски съд, ГО, ІV-А с-в, от 26.11.2009г. по в.гр.д. № 3840/2003г.
В. И. обжалва въззивното решение в частта, с която е отхвърлен предявеният от нея срещу М. Г. Б. иск за обявяване за нищожен на сключения на 26.04.2001г. договор за гледане и издръжка като сключен без основание, и в частта, с която е отхвърлен искът между същите страни за разваляне поради неизпълнение на същия договор.
Н. А. П. обжалва въззивното решение в частта, с която е отхвърлен предявеният от нея като главно встъпило лице против В. И. иск по чл. 43, ал. 1, б. „б” ЗН за унищожаване на завещанието от 16.01.2001г., издадено от Л. В. , поради измама, и е отхвърлен предявеният от Н. П. срещу М. Б. иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне поради неизпълнение на договорът за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, сключен между Л с нот. акт № 85 от 26.04.2001г.
В представения писмен отговор на касационната жалба на Н. П. , В. И. заявява, че поддържа същата касационна жалба.
Ответницата по жалбите М. Б. в представения писмен отговор моли да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение. Претендира разноските по делото.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирани лица, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и са процесуално допустими.
1. По касационната жалба на В. И.
Жалбоподателката моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение в обжалваните от нея части поради постановяването му в противоречие с практиката на ВКС по материалноправен въпрос, който не е формулиран ясно, но въз основа на изложението може да се определи като въпрос за това поражда ли нищожното завещание действие в частта, с която отменя предходно завещание. Прилага съдебни решения, с които е прието, че за отмяната на завещание е необходимо да е спазена предвидената в чл. 38 и 39 ЗН форма – отмяната да е извършена с нова завещание или с нот. акт; че неистинското завещание не поражда никакви правни последици; че завещанието не се счита за отменено по отношение на отделна вещ от наследството, ако завещателят е отчуждил тази вещ и отчуждението след това е отменено.
Относно завещателното разпореждане, извършено от Л. В. в полза на касатора В. И. съдът е приел, че то не е произвело действие, тъй като е било отменено с последващо завещание, издадено в полза на ответницата М. Съдът е приел, че макар и нищожно поради наличието на клауза за насрещно задължение за гледане и издръжка на завещателката, завещанието съдържа изявление да бъдат отменени всички предходни завещания. Този извод на въззивния съд не е в противоречие с изразените в приложените решения становища за формата, в която може за се материализира изявлението за отмяна на завещание, нито със становището, че неистинското завещание не поражда никакви правни последици, както и с последното решение, което има за предмет завет. Въззивният съд не е признал правни последици на завещателното разпореждане в полза на М. Б. поради това, че съдържа клауза, противоречаща на безвъзмездния му характер, но е зачел волята на завещателката да бъдат отменени предходните завещания, изразена в текста: „С това завещание и с тая дата отпадат всички по раншни написани завещания.”. Този извод на съда е в съответствие със съдебната практика по прилагането на чл. 38 и чл. 40 ЗН, че завещанието, което е отменено с последващо такова, остава отменено даже и когато последващото завещание не произведе действие – решение № 172/1958г. ІV г.о. ВС.
По изложените съображения не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване по касационната жалба на В. И.
2. По касационната жалба на Н. А. П.:
Към изложението са приложени съдебни решения в които е разгледан въпросът относно нищожността на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, с които жалбоподателката обосновава твърдението си за решаване на делото от въззивния съд в противоречие с практика на ВКС, като същевременно сочи и основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Върховният касационно съд намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като въпросът за нищожността на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка не е от значение за решаването на делото по предявените от жалбоподателката искове. Н. П. е предявила срещу В. И. и М. Б. искове по чл. 43, ал. 1, б. „б” ЗН за обявяване за недействително на извършеното в полза на В. И. завещание поради измама, и иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне поради неизпълнение на сключения с нот. акт № 85 от 26.04.2001г. от наследодателката й Л. В. като праводател и ответницата М като правоприемник договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка. Материалноправният въпрос за нищожността на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение гледане и издръжка поради липса на основание не се включва в предмета на предявените от жалбоподателката искове, поради което не е от значение за решаването на делото по тези искове и не попада в обхвата на чл. 280, ал. 1 ГПК.
По изложените съображения не следва да се допусне касационно обжалване по жалбата на Н. П.
На ответницата по касация М. Б. следва да се присъдят 1500 лв. разноски по делото.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд, ГО, ІV-А с-в, от 26.11.2009г. по в.гр.д. № 3840/2003г.
ОСЪЖДА В. И. В. от гр. С. и Н. А. П. от гр. С. да заплатят на М. Г. Б. от гр. С. сумата 1500 лв. разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: