О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 595
София 10.06.2010г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 8 юни две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Георгиева
дело № 381/2010 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на У. „Св. И. Рилски” ЕАД гр. С., подадена от пълномощника адв. В. К. , срещу въззивното решение на Софийски градски съд, ГК, ВО, ІV „Г” с-в, от 16.11.2009г. по в.гр.д. № 3824/2009г., с което е оставено в сила решението на Софийски районен съд, 76 с-в, от 17.02.2009г. по гр.д. № 22550/2008г., с което са уважени предявените от Й. Г. Б. против У. „Св. И. Рилски” ЕАД искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ.
Ответницата по касация Й. Г. Б. от гр. С. в представения писмен отговор моли да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение. Претендира разноските по делото.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд взе предвид следното:
За да уважи исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ на Й. Б. въззивният съд е приел, че е извършено съкращаване на щата за заеманата от ищцата длъжност „главен юрисконсулт”, но работодателят не е извършил задължителния в случая подбор с лицето, заемащо длъжността „юрисконсулт” със сходни трудови функции.
Съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т. 1-3 на същата разпоредба за всеки отделен случай.
Касаторът моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК поради противоречиво решаване от съдилищата на материалноправния въпрос право или задължение на работодателя е да извърши подбор по чл. 329, ал. 1 КТ при съкращаване на щата. Прилага решение № 759/02.10.1991г. по гр.д. № 629/91г. ІІІ г.о. ВС и решение № 158/10.04.1995г. по гр.д. № 1301/94г. ІІІ г.о. ВС.
Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
Поставеният от касатора материалноправен въпрос е от значение за делото, тъй като отговорът на този въпрос е формирал решаващият извод на съда за основателност на исковете. Въпросът обаче не се решава противоречиво от съдилищата. Приетото от въззивния съд становище съответства на трайната съдебна практика за разграничаване на случаите когато подборът е право на работодателя от случаите, когато подборът е задължителен. В чл. 329, ал. 1 КТ е уредено правото на работодателя при закриване на част от предприятието, съкращаване на щата и намаляване на обема на работата чрез подбор, в интерес на производството или службата, да уволни работници и служители с близки или сходни трудови функции, чиито длъжности не се съкращават, за да останат на работа тези, които имат по-висока квалификация и работят по-добре. Когато работодателят се е възползвал от правото си на подбор, той подлежи на съдебен контрол за законност.
По аргумент от чл. 329, ал. 1 КТ се извежда правилото, че когато се извършва уволнение на посочените основания, което засяга една или повече, но не всички щатните бройки за длъжността, подборът е задължителен. Липсата на подбор в този случай води до признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна. Когато работодателят без да е бил длъжен, се е възползвал от правото си на подбор, както и в случаите когато подборът е задължителен, съдът проверява дали подборът е извършен по критериите по чл. 329, ал. 1 КТ. Това становище е изразено в множество решения на ВКС, едно от които е приложено към отговора на касационната жалба – решение № 2107/2007г. ІІІ г.о. ВКС. То не е в противоречие с приложените от касатора решения. Решение № 759/91г. ІІІ г.о ВС е постановено при друга фактическа обстановка – при съкращаването на щата е премахната единствената щатна бройка за заеманата от ищцата длъжност, при което подборът не е бил задължителен. Съдът е приел също така, че при действието на отменената ал. 2 на чл. 329 КТ, установяваща социални критерии за подбор, разпоредбата на ал. 2 се прилага задължително, когато една и съща длъжност се заема от няколко лица и се съкращават не всички бройки, а само част от тях. Решение № 158/95г. ІІІ г.о. ВС е постановено в хипотезата на премахване на всички щатни бройки за длъжността, в който случай съдът е приел, че работодателят има право на подбор.
По направеното искане от ответницата за присъждане на разноските по делото, на основание чл. 38, ал. 2 във вр. ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата, във вр. чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, на процесуалния й представител адв. М. А. следва да се присъди сумата 240 лв. .
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд, ГК, ВО, ІV „Г” с-в, от 16.11.2009г. по в.гр.д. № 3824/2009г.
ОСЪЖДА У. „Св. И. Рилски” ЕАД гр. С. да заплати на адв. М от гр. С., бул. „Македония” 10, вх. 2, ет. 1, ап. 12 сумата 240 лв. разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: