ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1267
София, 12. ноември. 2015 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на седми октомври две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 3800 по описа за 2015 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 117/13.03.2015 на Русенския окръжен съд по гр. д. № 1129/2014, с което е потвърдено решение № 152/22.04.2014 на Русенския районен съд по гр. д. № 1870/2014 и е отхвърлен предявеният иск по чл. 135 ЗЗД.
Недоволен от решението е касаторът Е. Д. Т., представляван от адв. И. И. от АК – Р., който го обжалват в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос предмет на делото по предявен павлов иск ли е договорът, от който произтича вземането на кредитора-ищец и по-специално трябва ли ищецът да доказва качеството си, който е решен в противоречие с практиката на ВКС и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ответниците по жалбата В. С. Н. и Т. Н. Н. от [населено място] са изразили становище по нея в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК, като считат, че обжалваното решение е правилно и не са налице основания за допускането му до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че паричната оценка на предмета на делото пред въззивната инстанция не е под 5.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение по павлов иск, въззивният съд е приел, че ищецът не се легитимира като кредитор на първия ответник по делото по предварителен договор от 31.07.2007 г. и предварителен договор от 01.08.2008 г. Съдът е приел, че по първия договор сумата е заплатена в пълен размер, а по втория е уважено направеното възражение за нищожност, на основание чл. 26, ал. 1, вр. с чл. 152 ЗЗД и чл. 26, ал. 2, изр. 5 ЗЗД, като сключен за обезпечаване на удовлетворяването на вземането на ищеца по заемно правоотношение с първата ответница, а приложения запис на заповед не може да се приеме като обратно писмо или начало на писмено доказателство, поради което възражението за привидност не е надлежно доказано. При липса на първата от кумулативните предпоставки за уважаване на иска по чл. 135, ал. 1 ЗЗД въззивният съд е счел, че е първоинстанционното решение е правилно и това е достатъчно основание за отхвърлянето на иска като неоснователен.
Касационното обжалване следва да бъде допуснато по първия поставен въпрос, който обуславя изхода на делото и е разрешен в противоречие с практиката на ВКС – решение № 552/15.07.2010 на ВКС,ІV ГО по гр. д. № 171/2009.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 117/13.03.2015 на Русенския окръжен съд по гр. д. № 1129/2014.
Указва на касатора Е. Д. Т. и му предоставя възможност в едноседмичен срок от връчване на определението да внесе по сметка на Върховния касационен съд такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 109, 46 лева като представи документ за извършения превод.
Делото да се докладва за насрочване след представянето на документ за внесената такса или изтичането на срока за това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.