О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 455
София 24.04.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 22 април две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Георгиева
дело № 570/2009 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Т” ЕООД гр. С., подадена от пълномощника адв. П. М. , срещу въззивно решение № 342 от 12.01.2009г. по в.гр.д. № 1436/2008г. на Софийски градски съд, г.о. ІV „А” възз. с-в, с което е оставено в сила решението на Софийски районен съд, 68 с-в, от 21.11.2007г. по гр.д. № 7799/2003г. в частта, с която осъдено „Т” ЕООД да заплати на Н. Х. Н. сумата 7 500 лв. обезщетение за неимуществени вреди от професионални заболявания – бронхиална астма, хронична интоксикация с органични разтворители и хроничен персистиращ хепатит.
Ответникът Н. Х. Н. от гр. С., в представения по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК писмен отговор от пълномощника му адв. М, моли жалбата да се остави без уважение.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд взе предвид следното:
За да уважи иска за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от описаните по-горе професионални болести, въззивният съд е приел, че е извършено проучване по реда на Наредбата за съобщаване, регистриране, потвърждаване и отчитане на професионалните болести. С протокол от 18.10.2001г. на комисията, определена от ръководителя на СУСО, е прието, че Н. Н. има дългогодишен трудов стаж като бояджия в среда с химически нокси, много от които с наднормени концентрации, предизвикващи алергизиращ и иритативен ефект върху горните дихателни пътища и дихателната система, както и общо-интоксикационни прояви. С ЕР на ТЕЛК от 25.03.2002г на ищеца Н. Н. е призната 92,1% загубена работоспособност, като за професионалните заболявания „бронхиална астма”, „хронична интоксикация с органични разтворители – хроничен персистиращ хепатит” намалената работоспособност е 55 %. Въз основа на съдебно-медицинска експертиза и свидетелски показания съдът е приел, че в резултат на професионалните заболявания ищецът страда от често главоболие, световъртеж, задух при минимални физически усилия, безсъние и безпокойство, смущения на храносмилателната система – парене, киселини. Обезщетението за неимуществени вреди е определил съгласно чл. 52 ЗЗД като е взел предвид възрастта на ищеца /49г. към момента на установяване заболяванията/, хроничния характер на заболяванията, болките и страданията които същите причиняват на ищеца, както и прогнозата за развитието им. На доводите на работодателя за приложението на чл. 201, ал. 2 КТ съдът е отговорил, че не е установено ищецът да е допринесъл за възникване на заболяването като е извършвал същата работа и в извънработно време.
Съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т. 1-3 на същата разпоредба за всеки отделен случай.
Касаторът се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Излага съображения, че произнасянето на ВКС по материалноправния въпрос за размера на обезщетението за неимуществени вреди е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, тъй като няма точно установени критерии за определяне на обезщетенията за неимуществени вреди, нито утвърдени граници за отговорността. Задължителната практика на ВКС по този въпрос – ППВС № 4/68г., изисква съдът да вземе предвид всички конкретни обстоятелства, от значение за точното прилагане на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Освен това игнорирани са доводите на работодателя за съпричиняване.
Върховният касационен съд намира, че не е налице критерият за селекция на касационните жалби по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Формулираният от касатора материалноправен въпрос не е решен в противоречие с посочената задължителна практика на ВКС, напротив, в съответствие с тази практика съдът е обсъдил конкретно претърпените от ищеца болки и страдания от професионалните заболявания. Размерът на обезщетението въззивният съд е определил като е взел предвид всички относими към спорното правоотношение обстоятелства, както изисква посоченото ППВС № 4/68г. Разпоредбата на чл. 52 ЗДЗД не е неясна, а по прилагането й са постановени освен посоченото от касатора ППВС № 4/68г., също и ППВС № 4/61г. Размерът на обезщетението за неимуществени вреди както от трудова злополука, така и от професионално заболяване е обусловен от множество конкретни за всеки отделен случай обстоятелства, поради което ВКС сочи критериите за определянето му, но не определя граници за обезщетенията. Предвид изложеното не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Въпросът дали обезщетението е завишено, както твърди касаторът, е свързан с правилността на решението и е основание за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК, но е неотносим към допускането на касационно обжалване съобразно критериите по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 342 от 12.01.2009г. по в.гр.д. № 1436/2008г. на Софийски градски съд, г.о. ІV „А” възз. с-в.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: