О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 462
София 27.04.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 16 април две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Георгиева
дело № 562/2009 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Д. Г. и Г. Д. Г. , двамата от гр. С., подадена от пълномощника им адв. Т, срещу въззивното решение на Софийски градски съд, VІ „Б” отд., от 14.01.2008г. по в.гр.д. № 161/2006г. с което е отменено решението на Софийски районен съд, 32 с-в, от 18.10.2004г., постановено по гр.д. № 3823/2000г., с което е отхвърлен предявеният срещу Г. иск по чл. 26, ал. 2 ЗЗД, и с въззивното решение искът е уважен като е прогласен за нищожен поради липса на основание сключеният на 02.12.1999г. договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, с който Н. И. Д. е прехвърлил на В. Д. Г. собствеността върху апартамент, находящ се в гр. С., подробно описан в решението.
Ответниците по жалбата Д. А. М., К. Ц. Д. , И. Ц. Д. , И. Н. Д. и В. Н. Д. не са изразили становище.
Върховният касационен съд намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд взе предвид следното:
За да уважи иска по чл. 26, ал. 2 ЗЗД въззивният съд е приел, че при сключването на договора за прехвърляне на собствеността върху недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, приобретателката В. Г. е знаела за злокачественото заболяване на нейния съконтрахент и прогнозата за близката му смърт. Около един месец преди сключването на договора Н. Д. е бил на лечение в І ОРБ, където е диагностицирано онкологично заболяване на черния дроб, което видно от акта за смърт е станало причина за смъртта му. Предвид прогнозата за заболяването, която е била известна на приобретателката, и краткия период на действие на договора – от момента на сключването му до смъртта са изминали дванадесет дни, съдът е приел, че договорът е лишен от основание. При сключването на договора ответницата е съзнавала предстоящата близка смърт на прехвърлителя и в действителност не е възникнало насрещно задължение.
На основание чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т. 1-3 на същата разпоредба за всеки отделен случай. Касаторите се позовават на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК. Молят да се допусне касационно обжалване на въззивното решение поради противоречието му с практика на ВКС по въпроса „знанието от страна на приемателя за болестното състояние на прехвърлителя по един алеаторен договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка води ли автоматично до извода, че приемателят е знаел и за предстоящата близка смърт на прехвърлителя и договорът е лишен от основание”, както и „поставената диагноза за тежко заболяване следва ли да се приема и като прогноза за близка смърт”. Твърди, че по тези въпроси въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практика на ВКС, за установяване на което представя решения № 148/91г. ВС-І г.о., №871/96г. на ВС-ІІ г.о. и № 273/99г. на ВКС, ІІ г.о. В посочените решения е прието, че не е лишен от основание договор за прехвърляне на имот срещу задължение за гледане и издръжка, макар прехвърлителят да е починал в кратък срок след прехвърлянето, щом приобретателят не е могъл да знае за близката кончина на прехвърлителя.
Върховният касационен съд намира, че не са налице критериите за селекция на касационните жалби по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК поради следните съображения:
Чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК предпоставя допускането на касационно обжалване от наличието на решен в противоречие със задължителна практика на ВКС съществен процесуалноправен или материалноправен въпрос. В случая не се сочи задължителна практика на ВКС.
Не е налице и твърдяното противоречиво решаване от съдилищата на формулираните от касаторите материалноправни въпроси, които са съществени за изхода на делото. Въз основа на съдебно-медицинска експертиза и свидетелски показания въззивният съд е приел, че заболяването е било тежко и нелечимо, и че на приобретателката е било известно както заболяването, така и неизбежната близка смърт на прехвърлителя /св. Мицова/. Съобразно установената съдебна практика, изразена както в приложените решения, така и в други по-нови решения на ВКС /№ 5*6г.-ІІ, № 3*6г.-ІІ/ въззивният съд е приел, че алеаторният договор се явява лишен от основание, когато при сключването му приобретателят е знаел за тежкото нелечимо заболяване на прехвърлителя, което неминуемо води до скорошна смърт. Действително само по себе си знанието за болестното състояние на прехвърлителя не лишава договора от основание, но в случая прогнозата за скорошна смърт се е сбъднала. Въззивното решение не противоречи на приетото с приложеното Р 148/91г. ВС, че знанието за предстоящата смърт може да квалифицира сделката като сключена без основание, когато се касае до съвсем кратък срок между сключването на договора и настъпилата смърт.
Въпросът не е и от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, тъй като ВКС се е произнесъл непротиворечиво с редица решения по поставените въпроси.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение, намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на решението на Софийски градски съд.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Софийски градски съд, VІ „Б” отд., от 14.01.2008г. по в.гр.д. № 161/2006г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: