Определение №40 от по гр. дело №1561/1561 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

                                      
 
О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е
 
№  40
                              София, 13.01.2010 година
 
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 12 януари две хиляди и десета година в състав:
              
         ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Ценка Георгиева
                              ЧЛЕНОВЕ:  Мария Иванова
                                                    Илияна Папазова
                                                                   
разгледа докладваното от съдията Ц. Георгиева
дело №1561/2009 година
 
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Х. Л. от гр. Б., подадена от пълномощника й адв. А, срещу въззивното решение на Бургаския окръжен съд, № V* от 08.05.2009г. по в.гр.д. № 93/2009г. с което е осъдена на основание чл. 59 ЗЗД М. Х. Л. да заплати на М. К. Ж. сумата 7072,50 лв., съставляваща обезщетение за лишаването му от ползване на 1/2 ид. част от собствения му апартамент, подробно описан в решението, за периода от 07.11.2003г. до 07.03.2007г.
Ответникът по жалбата М. К. Ж. от гр. Б. не е изразил становище.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд взе предвид следното:
За да уважи иска въззивният съд е приел, че с влязло в сила решение по бракоразводното дело, на ответницата М е предоставено ползването на собствения на ищеца М. Ж. апартамент, до навършване на пълнолетие на роденото от брака им дете. Приел е, че с ползването на жилището ответницата си е спестила разходи без заплащане на насрещна парична репарация и по такъв начин е обеднила собственика на имота, което осъществява състава на чл. 59 ЗЗД за присъждане на обезщетение. Като е съобразил, че жилището се състои от две спални и помещения за общо ползване, е изключил 1/2 ид. част, ползвана от детето, и е определил обезщетението в размер на половината от пазарния наем за жилището за претендирания период.
Съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т. 1-3 на същата разпоредба за всеки отделен случай.
Касаторът М. Л. се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК и моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение по материалноправния въпрос доколко при разрешаване на въпросите за ползване на семейното жилище, еднолична собственост на единия съпруг, от съпруга – несобственик и роденото от брака дете, е допустимо ползването на жилището да се разделя на отделни жилищни и сервизни помещения ползвани от родителя и детето, който според касатора е решен в противоречие с ППВС № 12/71г. Алтернативно поддържа, че следва да се допусне касационно обжалване по поставения въпрос на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК поради липса на ясно и конкретно доктринерно становище по въпроса и липса на практика на ВКС. Прилага съдебна практика по прилагането на чл. 107 СК /отм./.
Върховният касационен съд намира, че не е налице критерият за селекция на касационните жалби по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като посоченото от касатора ППВС № 12/71г. има за предмет споровете относно ползването на семейното жилище след развода, предпоставките и критериите за предоставянето му на единия или на двамата бивши съпрузи. По прилагането на чл. 107 СК /отм./ са и представените решения на ВКС.
Не е налице и критерият за селекция на касационните жалби по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като разглеждането на делото не би допринесло за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика. Задължение на родителите е да осигурят жилище за ненавършилите пълнолетие деца. Такова задължение не съществува по отношение на съпруга – несобственик, поради което същият дължи на собственика стойността на пазарния наем за жилището, като се изключи частта, ползвана от детето. Не намират опора в закона изложените от касатора съображения за ограничаване на правата на собственика на жилището, било за разпореждане с имота, било за ползване на граждански плодове.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Бургаския окръжен съд.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
 
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Бургаския окръжен съд, № V* от 08.05.2009г. по в.гр.д. № 93/2009г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
 
Членове:

Scroll to Top