О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1505
София 10.12.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 8 декември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Георгиева
дело № 1418/2009 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. В. К. – Е. „Д” от гр. В., подадена от пълномощника адв. Р, срещу решение № 127 от 08.06.2009г. по в.гр.д. № 990/2009г. на Софийски градски съд, ВК, ІV-то „Д” отд., с което е отменено решението от 07.11.2008г. по гр.д. № 2363/2008г. на Софийски районен съд, 33 с-в, и вместо него с въззивното решение е отхвърлен искът на А. В. К. – Е. „Д” срещу Националната здравноосигурителна к. за признаване за нищожни поради противоречие на закона на клаузите на чл. 36 и чл. 37, ал. 1 и 2 от сключеният между страните договор № 060209/20.07.07г. за оказване на първична извънболнична медицинска помощ.
Ответникът по жалбата Националната здравноосигурителна к. гр. С. не е изразил становище по допускането на касационно обжалване на въззивното решение. В представения отговор на касационната жалба са изложени съображения за неоснователност на жалбата.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд взе предвид следното:
Въззивният съд е приел за неоснователен иска на А. В. К. , упражняваща стопанска дейност като Е. „Д”, срещу Националната здравноосигурителна к. за признаване за нищожни на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД – поради противоречие на закона, на клаузите на чл. 36 и чл. 37, ал. 1 и 2 от сключеният между страните договор за оказване на първична извънболнична медицинска помощ. Изложил е съображения, че този вид договори са институционализирани – страните, основните му елементи, ползващите се от договора лица, срок на действие са уредени в различни разпоредби, регулиращи материята на здравеопазването. Предметът на възложената с договора работа включва основния пакет от здравни дейности с оглед разпоредбата на § 1, ал. 2 ДР на ЗЗО, и трябва да бъде съобразен със законите, които регулират обществените отношения по здравното осигуряване, с НРД за съответната година и с правилниците за устройството и дейността на НЗОК и РЗОК. Следователно договорната свобода на страните по такъв договор е силно ограничена. Изхождайки от гореизложеното съдът е преценил съответствието на чл. 36 и чл. 37, ал. 1 и 2 от сключения между страните договор с чл. 4, ал. 1 и с чл. 5, т. 5 и чл. 35, т. 5 ЗЗО, като е анализирал законовите разпоредби. Приел е, че свободният достъп на здавноосигурените лица до медицинска помощ, който чл. 4, ал. 1 ЗЗО гарантира, е проекция на чл. 52, ал. 1 от Конституцията на РБ, която възлага преценката за условията и реда за осъществяване на това право на законодателя. Разпоредбата на чл. 35, ал. 1 ЗЗО предвижда, че държавната закрила, с която се ползват здравноосигурените лица, е до обхвата на основния пакет здравни дейности, които се гарантират от бюджета на НЗОК. Чл. 4, ал. 1 ЗЗО също предвижда, че свободният достъп на осигурените лица до медицинска помощ е чрез определен по вид, обхват и обем пакет от здравни дейности. Съдържанието на чл. 4 от Закона за бюджета на НЗОК за 2007г. определя свободния достъп на осигурените лица до медицинска помощ според посочените в закона вид, обем и обхват на пакета на здравни помощи, включително и обхвата на първичната извънболнична медицинска помощ. С решение № 2/22.02.2007г. по конституционно дело № 12/2006г. Конституционният съд РБ отхвърля искането на 54 народни представители за установяване на противоконституционност на чл. 4 и 5 от Бюджета на здравноосигурителната к. за 2007г. Решенията на Конституционния съд на РБ са задължителни за всички държавни органи, юридически лица и граждани. Клаузите на чл. 36 и 37 от сключения между страните договор са в изпълнение на чл. 4 и 5 ЗБНЗОК, а ползващите се от изпълнението на този договор са именно здравноосигурените лица. По тези съображения съдът е приел, че оспорваните разпоредби на договора не нарушават социалното право по чл. 56 КРБ и са със съдържание, съответно на чл. 4, ал. 1, чл. 5, т. 1 и чл. 35 ЗЗО.
Съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т. 1-3 на същата разпоредба за всеки отделен случай.
Жалбоподателката се позова на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение по материалноправния въпрос дали ограничаването от страна на НЗОК на достъпа на здравноосигурените лица до медицинска помощ е законосъобразно и конституционосъобразно.
Върховният касационен съд намира, че не е налице критерият за селекция на касационните жалби по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по поставения от жалбоподателката въпрос, тъй като същият не се обхваща от предпоставката на чл. 280, ал. 1 ГПК да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Въпросът за конституционосъобразността на чл. 4 и 5 от Закона за бюджета на НЗОК за 2007г. не е от компетентност на ВКС. По въпроса дали разпоредбите на чл. 4 и 5 ЗБНЗОК за 2007г. въвеждат ограничение в конституционния принцип за достъп до медицинска помощ, се е произнесъл Конституционният съд на Република България с решение № 2 от 22.02.2007г. по к.д. № 12/2006г., като е отхвърлил искането за установяване противоконституционност на същите разпоредби, което решение е съобразено от Софийски градски съд при постановяване на въззивното решение. С посоченото решение е прието, че с чл. 4 и 5 ЗБНЗОК за 2007г. не се нарушават конституционните права на българските граждани, а напротив, това е една допълнителна гаранция, че определените средства за медико-диагностичните и специализираните дейности и болничната помощ ще отидат по предназначението си и ще се изпълнят конституционните цели и изисквания.
По изложените съображения не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 127 от 08.06.2009г. по в.гр.д. № 990/2009г. на Софийски градски съд, ВК, ІV-то „Д” отд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: