О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1319
София 29.10.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 27 октомври две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Георгиева
дело № 1251/2009 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Т” Е. , подадена от пълномощника юрисконсулт К. Б. , срещу въззивното решение на Пернишкия окръжен съд, № 314 от 03.11.2008г. по в.гр.д. № 704/2008г. в частта, с която е оставено в сила решението на Пернишкия районен съд, № 3* от 26.05.2008г., постановено по гр.д. № 1156/2007г. в частта, с която са уважени исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ на М. Г. Е..
Ответникът по жалбата М. Г. Е. от гр. П. в представения по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК писмен отговор от пълномощника му адв. Т. Ш. моли да не се допусне касационно разглеждане на жалбата.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд взе предвид следното:
За да уважи исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ въззивният съд е приел, че не е осъществено основанието по чл. 330, ал. 2, т. 5 КТ за прекратяване на трудовия договор. Приел е за установено, че със заповед от 8.06.2006г., въз основа на експертно решение на ТЕЛК и на основание чл. 314 и чл. 317 КТ М. Е. е трудоустроен за срок от три години на длъжността „работник в баня” към звено „Административно обслужване” в „Т” Е. и е започнал да изпълнява работата. Трудовият договор е прекратен на основание чл. 330, ал. 2, т. 5 КТ по повод несъгласие на работника със задължението да извършва някои от дейностите, които според него са противопоказни за здравето му, включени във връчената му на 15.01.2007г. нова длъжностна характеристика. От правна страна съдът е приел, че не е налице хипотезата на чл. 330, ал. 2, т. 5 КТ, тъй като работникът е приел и е изпълнявал възложената му поради трудоустрояване работа. Несъгласието с някои задължения по длъжностната характеристика не означава отказ на работника да заема предложената му работа по смисъла на посочената по-горе разпоредба.
На основание чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т. 1-3 на същата разпоредба за всеки отделен случай. Касаторът моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение по материалноправния въпрос за точното прилагане на разпоредбата на чл. 330, ал. 2, т. 5 КТ, която според него се тълкува неправилно /ограничително/ от двете съдебни инстанции. Изложеното сочи на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Върховният касационен съд намира, че не е налице критерият за селекция на касационните жалби по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Разпоредбата на чл. 330, ал. 2, т. 5 КТ е ясна и прилагането й не създава затруднения. Касаторът не се позовава на противоречива съдебна практика, нито ВКС констатира наличието на такава. Разпоредбата ясно установява, че трудовият договор може да бъде прекратен на това основание, когато работникът или служителят откаже да заеме предложената му подходяща работа при трудоустрояване. В случая работникът е заел работата, определена като подходяща за здравословното му състояние от медицинските органи, и я е изпълнявал. Възникналият впоследствие спор между страните относно част от трудовите задължения не се включва в хипотезата на чл. 330, ал. 2, т. 5 КТ.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение, намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на решението на Пернишкия окръжен съд.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Пернишкия окръжен съд, № 314 от 03.11.2008г. по в.гр.д. № 704/2008г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: