3
определение по гр.д.№ 5628 от 2015 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 645
София, 14.12. 2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на девети декември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 5628 по описа за 2015 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. П. М. срещу решение № 263 от 06.07.2015 г. по в.гр.д.№ 328 от 2015 г. на Пернишкия окръжен съд, гражданска колегия, с което е отменено решение № 127 от 27.02.2015 г. по гр.д.№ 5550 от 2013 г. на Пернишкия районен съд и вместо него е постановено решение за уважаване на предявения от Я. К. С., Д. Д. Д. и И. Д. С. срещу А. П. М. установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за установяване на правото им на собственост върху 1/2 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 55871.501.177 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], одобрени със заповед № РД-18-91 от 13.10.2008 г. на Изпълнителния директор на А..
В касационната жалба се твърди, че решението на Пернишкия окръжен съд е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.
Като основания за допускане на касационно обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. Според касатора, решението противоречи на посочена от него задължителна и незадължителна практика на ВКС /т.2 от ППВС № 6 от 27.12.1974 г. по гр.д.№ 9 от 1974 г., решение № 76 от 25.12.1980 г. по гр.д.№ 51 от 1980 г. на ОСГК на ВС, решение № 3 от м.09.1994 г. по гр.д.№ 2 от 1994 г. на Пленума на ВС и решение № 186 от 19.02.1987 г. по гр.д.№ 154 от 1986 г. на ОСГК на ВС/ по следните правни въпроси:
1. Покриват ли действията, изразяващи се само в преминаване през реална част от УПИ, юридическата категория владение с последица придобиване на идеална част от целия УПИ ?
2. Следва ли при определяне на релевантния за придобиването по давност срок от 10 години съдът да се съобрази с действащите във времето нормативни ограничения в тази насока ?
3. Допустимо ли е да се придобие идеална част от УПИ чрез съвладение на реална част от него ?
В писмен отговор от 04.11.2015 г. пълномощникът на ответниците по жалбата Я. К. С., Д. Д. Д. и И. Д. С. оспорва същата като недопустима и неоснователна. Моли касационното обжалване на решението да не бъде допускано и на ищците да бъдат присъдени направените по делото пред ВКС разноски.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по допустимостта на касационното обжалване счита следното: Неоснователно е възражението на ответниците за недопустимост на касационното обжалване на решението на Пернишкия окръжен съд, поради това че цената на предявения и разгледан по делото иск е под 5 000 лв. Касационното производство по настоящото дело е образувано на 18.08.2015 г. /с подаването на касационната жалба/, към който момент е в сила редакцията на чл.280, ал.2, т.1 ГПК /изм.със ЗИД на ГПК, публ. в ДВ бр.50 от 03.07.2015 г./, според която всички дела по искове за собственост, независимо от цената на иска, подлежат на касационно обжалване. Съгласно пар.14 от ПЗР на ЗИД на ГПК, публ. в ДВ бр.50 от 2015 г., по стария ред се разглеждат само касационните жалби, подадени преди влизане в сила на този закон.
Налице e основанието на чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението по втория поставен от касатора правен въпрос поради следното: За да постанови решението си за уважаване на предявения иск за собственост на 1/2 ид.ч. от процесния имот, въззивният съд е приел, че като са преминавали по изградения в имота на ответника път, за да достигнат до собствения си имот, ищците са упражнявали съвладение върху целия имот заедно с ответника. Тъй като това съвладение е продължило повече от 10 години /от 1979 г. до настоящия момент/, 1/2 ид.ч. от имота е придобита от ищците по давност. Съдът е приел, че ищците са придобили правото на собственост върху ? ид.ч. от процесния имот по давностно владение, осъществявано в периода от 1979 г. до настоящия момент, без да вземе предвид предвидените в З. /отм./ и З. /отм./ ограничения за придобиване на имоти по давност за периода на действие на тези два закона. В тази част решението противоречи на незадължителната практика на ВКС, посочена от касатора /решение № 3 от м.09.1994 г. по гр.д.№ 2 от 1994 г. на Пленума на ВС и решение № 186 от 19.02.1987 г. по гр.д.№ 154 от 1986 г. на ОСГК на ВС/, според която при решаване на въпроса дали владелецът е придобил вещта по давност съдът служебно следва да вземе предвид дали през периода на осъществяваното владение е била налице законова пречка за придобиване на собствеността по давност.
Поради гореизложено касационното обжалване на решението на Пернишкия окръжен съд следва да бъде допуснато на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 263 от 06.07.2015 г. по в.гр.д.№ 328 от 2015 г. на Пернишкия окръжен съд, гражданска колегия.
ДАВА на касатора А. П. М. едноседмичен срок от получаване на съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 50 лв. /петдесет лева/.
УКАЗВА на същия, че в случай на невнасяне на таксата в срок, касационната жалба ще бъде върната, а образуваното по нея дело на ВКС- прекратено.
След изтичане на горепосочения срок делото да се докладва на Председателя на отделението за насрочването му за разглеждане в открито съдебно заседание или евентуално на докладчика- за прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.