Определение №293 от по гр. дело №18/18 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

                                      
 
О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е
 
№  293
                                    София  25.03.2010  г.
 
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 23 март две хиляди и десета година в състав:
              
         ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Ценка Георгиева
                              ЧЛЕНОВЕ:  Мария Иванова
                                                    Илияна Папазова
                                                                   
разгледа докладваното от съдията Ц. Георгиева
дело № 18/2010 година
 
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. Н. Г. от гр. Х., подадена от пълномощника му адв. Н. С. , срещу въззивното решение на Хасковския окръжен съд, № 297 от 01.10.2009г. по в.гр.д. № 425/2009г. с което е потвърдено решението на Хасковския районен съд, № 365 от 08.06.2009г. по гр.д. № 2594/2008г. с което е отхвърлен предявеният от П. Г. против Х. Г. В. иск по чл. 106, ал. 5 СК /отм./ да бъде предоставено на бащата упражняването на родителските права върху детето Н. П.
Ответницата по касация Х. Г. В. от гр. Х. в представения писмен отговор моли да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение. Претендира разноските по делото.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд взе предвид следното:
За да отхвърли иска по чл. 106, ал. 5 СК /отм./, предявен от П. Г. против Х. В. за предоставяне упражняването на родителските права върху детето Н. П. на ищеца, въззивният съд е приел, че не са установени обстоятелства, налагащи промяна на режима на упражняване на родителските права. Приел е за установено, че до края на 2008г. детето е живяло при родителите на майката Х. В. , но това е станало поради изричното желание на бащата П. Г. детето да не преспива в дома на майка си поради заживяването й с друг мъж. От началото на 2009г. и понастоящем детето живее в семейството на майката, чувства се добре, в много добри отношения е с второто дете на майка си и с мъжа, с който тя живее, има си самостоятелна стая, общуването със семейството на майката е само от полза за Н. , тъй като създава у него чувство за семейна общност. С оглед интересите на детето, въз основа на събраните по делото доказателства и заключението на Социалния доклад съдът е приел, че не следва да се променя начинът на живот на детето, към който то е привикнало, тъй като това би му повлияло отрицателно.
Съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т. 1-3 на същата разпоредба за всеки отделен случай.
Касаторът П. Г. моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК по материалноправните и процесуалноправни въпроси „за наличието на обстоятелства, които дават основание за промяна на родителските права” и „относно задължението на съда да постанови решение въз основа на всички доказателства по делото”, които според него са решени в противоречие със съдебната практика. Прилага съдебни решения.
Върховният касационен съд намира, че не е налице критерият за селекция на касационните жалби по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Материалноправният и процесуалноправният въпрос трябва да са от значение за изхода по делото, за формиране на решаващата воля на съда, но не и за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Поставеният процесуалноправен въпрос касае обосноваността на съдебния акт и съставлява основание чл. 281 ГПК за касационно обжалване, но не е сред основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
По формулирания от касатора материалноправен въпрос не се констатира противоречива съдебна практика. В съответствие с трайно установената съдебна практика въззивният съд е изследвал всички данни по делото с оглед интересите на детето. Така както е прието и в приложеното решение № 42/2009г. на ВКС, ІІІ г.о /че сключването на брак на майката с друго лице макар и да е изменение на обстоятелствата по смисъла на чл. 106, ал. 5 СК /отм./ не е основание само по себе си за промяна в режима на упражняване на родителските права/, въззивният съд е обсъдил как се е отразило това обстоятелство на детето, при какви условия се отглежда в новото семейство на майката, какви са отношенията между него и новите членове на това семейство. В съответствие със съдебната практика, изразена в приложеното решение № 181/2009г. на ВКС, ІІ г.о. съдът е взел предвид заключението на социалния работник в представения по делото Социален доклад. Действително родителските права не могат да се упражняват от бабата и дядото /решение № 277/2009г. на ВКС, ІІІ г.о./, но в случая съдът е констатирал, че това положение е било временно поради настояване на касатора, а от началото на 2009г. детето се отглежда в семейството на майката. В съответствие и с приетото в приложеното решение № 320/2009г. ВКС, І г.о. въззивният съд е изложил съображения, че детето се чувства по-добре там, където вече се е установило да живее, има своя среда, добри условия за отглеждането му, и евентуалната промяна би му се отразила негативно.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Хасковския окръжен съд. На ответницата по касация следва да се присъдят разноските по делото в размер на 225 лв.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Хасковския окръжен съд, № 297 от 01.10.2009г. по в.гр.д. № 425/2009г.
ОСЪЖДА П. Н. Г. от гр. Х., ЕГН **********, да заплати на Х. Г. В. от гр. Х., ЕГН **********, сумата 225 лв. разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно
Председател:
 
Членове:

Scroll to Top