Определение №546 от по гр. дело №727/727 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

              
 
О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е
 
№  546
                                     София   27.05.2009г.
 
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 26 май две хиляди и девета година в състав:
              
         ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Ценка Георгиева
                              ЧЛЕНОВЕ:  Мария Иванова
                                                    Илияна Папазова
                                                                   
разгледа докладваното от съдията Ц. Георгиева
дело № 727/2009 година
 
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. З. А. от гр. П., подадена от пълномощника й адв. Г, срещу въззивно решение № 1* от 11.12.2008г. по в.гр.д. № 2669/2008г. на Пловдивския окръжен съд, Х с-в, с което е оставено в сила решение № 209 от 18.06.2008г. по гр.д. № 1211/2007г. на Пловдивския районен съд, с което е прекратен сключеният между страните по делото граждански брак по обективни причини, упражняването на родителските права върху малолетното дете П е предоставено на бащата Ю. А. , майката Н. А. е осъдена да заплаща издръжка за детето в размер на 70 лв. месечно, ползването на семейното жилище е предоставено на бащата. Оплакванията на жалбоподателката са в частта, относно предоставянето на ползването на семейното жилище на съпруга й Ю. А.
Ответникът по жалбата Ю. А. от гр. П., в представеното по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК писмено възражение от пълномощника му Д. Е. моли да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд взе предвид следното:
Бракът между страните е прекратен поради дълбоко и непоправимо разстройство, настъпило след 2003г. в резултат на психично заболяване на съпругата Н. Заболяването й параноидна шизофрения с алкохолна съобусловеност е довело до личностни промени – неприлично държание на обществени места, използване на вулгарни и цинични изрази, обиждала близките си и околните, проявявала мания за преследване в резултат на което избягвала контакти и се затворил в къщи и др. Описаните прояви на психичното заболяване, към което Н. А. е безкритична и отказва да се лекува, са довели до дълбокото и непоправимо разстройство на брака. За да предостави ползването на семейното жилище на съпруга Ю съдът е приел, че съвместното ползване на семейното жилище би се отразило негативно на душевното и личностно развитие на 13-годишния им син. Макар и към настоящия момент заболяването на майката да не представлява пряка опасност за здравето на детето и за себе си, предвид прогресивния и дегенеративен ход на болестта и отказа на Н. А. да я признае и лекува, поведението й е непредсказуемо.
Съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т. 1-3 на същата разпоредба за всеки отделен случай.
Касаторът Н. А. се позовава на чл. 280, ал. 1, 3 ГПК. Заявява, че съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос – предоставянето на семейното жилище след развода, като не е приложил точно правната норма на чл. 107 СК поради неправилното й тълкуване, което е основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение с цел издаване на тълкувателно решение.
Върховният касационен съд намира, че не е налице критерият за селекция на касационните жалби по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. По поставения от касатора въпрос е постановена задължителна съдебна практика, която е съобразена от въззивния съд. Решаващият мотив на съда, за да предостави ползването на семейното жилище на бащата, са интересите на малолетното дете. Този извод на съда е в съответствие с дадените указания в ППВС № 12/71г. относно ползването на семейното жилище след развода. С посоченото постановление е прието, че при еднофамилно жилище съдът е длъжен да преценява възможността за едновременно поотделно ползване на жилището и с оглед търпимостта на отношения, като нетърпими са не само острите конфликти, но и прояви на пиянство и други несъвместими явления с правилата на морала и с интересите на децата. Към настоящия момент не се налага да се даде ново, различно от даденото в посоченото по-горе постановление тълкуване на правната норма с цел юриспруденциалното развитие на правото.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивския окръжен съд.
Водим от горното съдът
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1* от 11.12.2008г. по в.гр.д. № 2669/2008г. на Пловдивския окръжен съд, Х с-в.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
 
Членове:
 

Scroll to Top