О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1406
София 18.11.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 17 ноември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Георгиева
дело № 1644/2009 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на О. „Н” гр. К., подадена от пълномощника адв. Д, срещу въззивно решение № 260 от 29.07.2009г. по в.гр.д. № 297/2009г. на Старозагорския окръжен съд, с което е отменено решение № 138 от 27.02.2009г. по гр.д. № 1580/2008г. на Казанлъшкия районен съд, с което са отхвърлени исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ на Н. Д. М. – М. срещу О. „Н”, и вместо това с въззивното решение исковете са уважени.
Ответникът по касация Н. Д. М. – М. от гр. С. в представения отговор от пълномощника й адв. Ал. Ж. моли да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд взе предвид следното:
За да уважи исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ въззивният съд е приел, че работодателят не е спазил процедурата по искане на предварително съгласие за уволнението на ищцата от инспекцията по труда. Като безспорно е приел обстоятелството, че Н. Д. страда от заболявания, включени в Наредба № 5/87г. на МЗ. С молба-искане № 131/31.03.2008г. до директора на РЦЗ гр. Ст. Загора на основание чл. 333, ал. 2 КТ е поискано писмено мнение за здравословното състояние на ищцата, но същото не е взето. Даденото разрешение от инспекцията по труда за уволнението на ищцата не е достатъчно за законността на уволнението, тъй като едва след получаването на мнението на ТЕЛК работодателят е следвало да отправи писмено искане до инспекцията по труда.
Съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т. 1-3 на същата разпоредба за всеки отделен случай.
Касаторът О. „Н” моли да се опусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК по процесуалноправния въпрос за задължението на съда по чл. 235, ал. 2 ГПК да основе решението си на установените по делото обстоятелства и по материалноправния въпрос за спазването на процедурата по чл. 333, ал. 2 КТ. Прилага съдебни решения по прилагането на чл. 333, ал. 2 КТ и относно задължението на въззивния съд да обсъди всички събрани по делото доказателства.
Върховният касационен съд намира, че е налице критерият за селекция на касационните жалби по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по поставените от касатора въпроси, които са от значение за решаването на спора и предвид конкретната фактическа обстановка по делото се нуждаят от произнасяне от ВКС с оглед точното прилагане на закона.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Старозагорския окръжен съд. На жалбоподателя следва да се укаже да внесе държавна такса в размер на 58.20 лв.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 260 от 29.07.2009г. по в.гр.д. № 297/2009г. на Старозагорския окръжен съд.
Указва на О. „Н” гр. К. в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за платена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 58,20 лв. като в съобщението се впише, че при неизпълнение на указанието касационната жалба ще бъде върната.
След представяне на вносна бележка за платена държавна такса делото да се докладва на председателя на ІІІ г. о. на ВКС за насрочване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: