О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 473
София 29.04.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 15 април две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Георгиева
дело № 530/2009 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. К. Т. от с. Г. чифлик, Обл. Варна, срещу въззивното решение на Варненския окръжен съд, ГО, 5 с-в, № 1* по в.гр.д. № 1581/2008г. с което е оставено в сила решението на Варненския районен съд, осми с-в, № 1* от 27.05.2008г., постановено по гр.д. № 10563/2007г., с което са отхвърлени исковете на М. К. Т. срещу „БДЖ” Е. Ц. у. за установяване наличието на дискриминация на основата на признака „социално положение” и за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца обезщетение в размер на 8 000 лв. за причинени неимуществени вреди.
Ответникът по жалбата „БДЖ” Е. Ц. у. не е изразил становище.
Върховният касационен съд намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд взе предвид следното:
За да отхвърли претенциите на М. К. Т. по чл. 71, ал. 1, т. 1 и 3 от Закона за защита от дискриминация /ЗЗДискр./ въззивният съд е приел, че не е установена пряка или непряка дискриминация или тормоз на основаната на признака „социално положение”. От събраните по делото писмени и гласни доказателства е установено, че за посочения в исковата молба период на определени дати е бил променян плана за композиране на влакове 30158/30151 по линията Варна-Карнобат-Варна.становено е също, че по принцип композирането на ЕМВ 2602 и ЕМВ 30155 се осъществява много преди тяхното тръгване, а на ЕМВ 30158 – непосредствено преди отпътуването му. Не е доказано обаче тези действия на ответното дружество да се дължат на разпоредба, критерии или практика, третираща пътниците по дестинацията Варна-Карнобат-Варна по-неблагоприятно от тези по дестинациите Варна-Шумен-Варна и Варна-София-Варна, или която и да е друга дестинация, на основание социално положение. За неоснователно съдът е приел твърдението, че разликата в третирането на пътниците от различните направления се дължи на особеното отношение на ответника към обособена група хора, основано на критерия „социално положение”.
На основание чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т. 1-3 на същата разпоредба за всеки отделен случай. Касаторът се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК и моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение по въпроса за „липсата на противоправно поведение на превозвача „БДЖ” Е. при осъществяване на обществената транспортна услуга за превоз на пътници с ЕМВ № 3* и ЕМВ № 3* и при промяна в плана на композирането им чрез намаляване на броя на вагоните” и „за липсата на пряка или непряка дискриминация или ж.п. тормоз, на основата на признака социално положение”, които според него са решени в противоречие с практиката на ВКС по облигационни дела – решение № 761/2003г. по гр.д. № 2675/2002г. на ВКС, V г. о., решение № 481/2003г. по гр.д. № 1521/2003г. на ВКС, ТК и решение № 1809/99г. по гр.д. № 654/99г. ВКС, ІV г.о. Освен това счита, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Върховният касационен съд намира, че не са налице критериите за селекция на касационните жалби по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК поради следните съображения:
Жалбоподателят не сочи задължителна практика на ВКС, която не е съобразена от въззивния съд при решаването на съществен процесуалноправен и материалноправен въпрос, поради което позоваването на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е неоснователно.
Не се констатира и противоречиво решаване на поставените от касатора въпроси от съдилищата. Приложените три решения са с предмет, различен от предмета на настоящото дело. С решение № 481/2003г. ВКС се е произнесъл по приложението на разпоредби от Търговския закон относно производството по несъстоятелност, като е прието също, че въззивният съд е длъжен да се произнесе по всички доводи във въззивната жалба. Тези въпроси са неотносими към формулираните от касатора съществени материалноправни въпроси. С решение № 761/2003г. е прието, че длъжникът е този, който трябва да докаже, че неизпълнението не се дължи на причина, която може да му се вмени във вина, т. е да обори установената законова презумпция. Процесуалноправният въпрос за доказателствената тежест не е формулиран в изложението. С решение № 1809/99г. е прието, че превозната организация дължи на основание чл. 49 ЗЗД заплащане на обезщетение за увреждане на пътник, ако е пострадал поради невъзможност да се затвори прозорецът на вагона. В случая не е предявен иск по чл. 49 ЗЗД, поради което това решение е неотносимо към въпроса за предпоставките, при които се дължи обезщетение по чл. 71, ал. 1, т. 3 ЗЗДискр.
Изложените от касатора доводи по прилагането на чл. 71, ал. 1 ЗЗДискр., при установените по делото обстоятелства, не са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като не налагат промяна на съдебната практика, нито решението би допринесло за отстраняване непълнота или неяснота на правните норми, с което би съдействало за развитието на правото.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение, намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на решението на Варненския окръжен съд.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Варненския окръжен съд, ГО, 5 с-в, № 1* по в.гр.д. № 1581/2008г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: