Определение №42 от по гр. дело №1575/1575 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

                                      
 
О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е
 
№  42
                                      София  13.01.2010 г.
 
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 12 януари две хиляди и десета година в състав:
              
         ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Ценка Георгиева
                              ЧЛЕНОВЕ:  Мария Иванова
                                                    Илияна Папазова
                                                                   
разгледа докладваното от съдията Ц. Георгиева
дело № 1575/2009 година
 
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Ц. М. от гр. Б., подадена от пълномощника му адв. Г, срещу въззивното решение на С. окръжен с. , № 438 от 29.06.2009г. по в.гр.д. № 244/2009г. в частта, с която е оставено в сила решение № 3 от 30.01.2009г. по гр.д. № 23/2008г. на Ботевградския р. с. в частта, с която е отхвърлен искът му против Прокуратурата на Р. за присъждане на основание чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ на сумата 1200 лв., съставляваща обезщетение за имуществени вреди.
Ответникът Прокуратурата на Р. не е изразил становище.
Върховният касационен с. , състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване Върховният касационен с. , трето г. о., взе предвид следното:
За да постанови въззивното решение в обжалваната част С. окръжен с. е приел, че не са установени претендираните от В. М. вреди от неполучено трудово възнаграждение за периода на незаконното му „задържане под стража” – от 28.12.2005г. до 23.02.2006г. Приел е, че от представената служебна бележка не може да се направи извод ищецът М да е пропуснал да реализира доход, съизмерим с трудовото му възнаграждение. От това писмено доказателство не се установява в кой период от време е получавано посоченото възнаграждение, нито, че то е получавано до задържането на ищеца на 28.12.2005г.
Съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т. 1-3 на същата разпоредба за всеки отделен случай.
Касаторът В. М. не е формулирал процесуалноправен или материалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, но въз основа на изложените в молбата му от 20.08.2009г. съображения може да се формулира въпросът за основателността на претенция за имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи от неполучено трудово възнаграждение през периода на „задържане под стража”, дори и при липса на доказателства за получаване на такива доходи към момента на задържането, след като ищецът е в трудоспособна възраст и би могъл да получава доходи поне в размер на минималната за страната работна заплата.
Върховният касационен с. намира, че не са налице критериите за селекция на касационните жалби по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК поради следните съображения:
По прилагането на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ е постановено Тълкувателно решение № 3/22.04.2005г., ОСГК на ВКС. В т. 11 на Тълкувателното решение, в частта относно имуществените вреди е прието, че обезщетение за имуществени вреди се дължи при наличието на причинна връзка с незаконните актове на правозащитните органи. В съответствие със задължителната практика на ВКС въззивният с. е изследвал наличието на причинна връзка между претендираните вреди от неполучено трудово възнаграждение и наложената мярка за неотклонение „задържане под стража”. В съответствие с дадените указания е приел, че без наличието на данни за получавани доходи, от които лицето е било лишено поради незаконния акт на правозащитните органи, не се дължи обезщетение за пропуснати ползи.
Доводите на касатора, че представената служебна бележка установява твърдяното обстоятелство, съставляват оплаквания за необоснованост на съдебния акт, която не е сред основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
По изложените съображения Върховният касационен с. намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на С. окръжен съд.
Водим от горното съдът
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на С. окръжен с. , № 438 от 29.06.2009г. по в.гр.д. № 244/2009г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
 
Членове:

Scroll to Top