О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 271
София, 12.03.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 10 март две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Георгиева
дело № 257/2009 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на М. Д. В. от гр. Г. Оряховица, подадени от пълномощниците й адв. С, срещу въззивното решение на Великотърновския окръжен съд, № 563 от 20.11.2008г. по в.гр.д. № 724/2007г. с което е оставено в сила решението на Горнооряховския районен съд, № 273 от 29.04.2008г. по гр.д. № 87/2008г., с което е развален договорът за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, сключен на 21.05.2007г. с нот. акт № 646/2007г. между Й. П. Й. като прехвърлител и М. Д. В. като приобретател.
Ответницата по жалбата Й. П. Й. от гр. Г. Оряховица в представения по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК писмен отговор от пълномощника й адв. Н моли да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд намира, че касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и са процесуално допустими.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд взе предвид следното:
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че приобретателката е изпълнявала задължението за гледане на прехвърлителката чрез родителите си, но след отказа на кредитора да приема изпълнението, същото не е трансформирано в паричния му еквивалент. По делото липсват доказателства приобретателката да е поискала от съда да извърши трансформация или да е пращала на прехвърлителката пари, представляващи паричен еквивалент на задължението за гледане. Освен това договорът е сключен освен за гледане, и за издръжка, което приобретателката също е престанала да изпълнява. След като М. Д. е престанала да изпълнява задълженията си по договора за издръжка и гледане и не е трансформирала задължението за гледане в парично, налице е неизпълнение на договора и същият подлежи на разваляне.
На основание чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т. 1-3 на същата разпоредба за всеки отделен случай. Касаторът М. Д. моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса допустимо ли е въззивният съд да се произнася относно трансформирането на задължението за гледане в паричния му еквивалент, без това обстоятелство да е въведено в предмета на делото. На следващо място твърди, че по този въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие със съдебната практика, изразена в приложените решение № 205/12.04.2001г. по гр.д. № 147/2000г. на ВКС, ІV г.о. и определение № 122/10.11.2008г. по гр.д. № 3638/2008г. на ВКС.
Върховният касационен съд намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение по поставения процесуалноправен въпрос, тъй като не се констатира твърдяното противоречие, нито същият е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Въззивният съд не е излязъл извън предмета на делото, тъй като не се е произнесъл по иск за трансформиране на задължението в парично, а само е констатирал, че длъжникът по договора не е извършил трансформация на задължението. В съответствие с указанията, дадени в ТР № 96/66г., ОСГК на ВС, за да извърши преценка на изправността на длъжника по договора за гледане и издръжка, въззивният съд е изследвал и въпроса трансформирано ли е задължението за гледане в паричния му еквивалент. Освен това този въпрос не е решаващ за изхода на спора, тъй като въззивният съд е приел, че е налице неизпълнение на договора и в частта за дължимата издръжка. Предвид гореизложеното приложеното към изложението по чл. 280 ГПК решение на ВКС, което е в смисъл, че въззивният съд не може да излиза извън пределите на спора по делото, не обосновава наличие на противоречиво решаван от съдилищата процесуалноправен въпрос. Приложеното определение на ВКС е неприложимо към спора по настоящото дело, по което въззивното производство се е развило по реда на чл. 196 и сл. ГПК /отм./, съгласно § 2, ал. 1 ПЗР ГПК. Определението е по приложението на чл. 269 ГПК.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Великотърновския окръжен съд, № 563 от 20.11.2008г. по в.гр.д. № 724/2007г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: