О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 508
София 20.05.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 12 май две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Георгиева
дело № 648/2009 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Г. С. от гр. Б., подадена от пълномощника му адв. А, срещу въззивното решение на Бургаския апелативен съд, № 95 от 05.12.2008г. по в.гр.д. № 217/2008г. с което е оставено в сила решение № 118 от 09.07.2008г. по гр.д. № 234/2007г. на Бургаския окръжен съд, с което е отхвърлен предявеният от М. С. против „Немо” О. гр. Б. иск за заплащане на сумата 36 949 лв., получена по сключен неформален договор за скрито съучастие, поради отпаднало основание.
Ответникът „Немо” О. гр. Б. не е изразил становище.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд взе предвид следното:
За да отхвърли иска по чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД въззивният съд е приел, че не е установено предаване на претендираната сума от ищеца М. С. на ответното дружество. Приел е за установено от фактическа страна, че ответникът „Немо” О. е сключил на 12.09.2005г. договор за съвместна дейност с „Джиджи 90” ЕО. за експлоатация на търговски обект – заведение за обществено хранене, прекратен със споразумение от 29.01.2007г. Като безспорни между страните, въз основа признания на управителя на ответното дружество по реда на чл. 114 ГПК /отм./ съдът е приел обстоятелствата, че между страните по делото е имало неформално съдружие относно съвместната експлоатация на обекта, предмет на посочения договор, и въз основа на него ищецът е влагал средства при съвместната експлоатация на обекта за период от около една година. Не е установено обаче предаване от ищеца на ответника на претендираната сума от 36 949 лв.
От правна страна съдът е прел, че не са установени всички предпоставки на иска по чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД.становено е сключване на неформален договор за скрито съучастие в експлоатацията на търговския обект. Страните не са ограничени при сключването на този вид договори от изисквания за форма за валидност или доказване на същия. Що се отнася обаче до предоставяне и предаване на парична сума във връзка с този договор, е необходима разписка. За установяване на договори на стойност по-голяма от 1 000 лв. съгласно чл. 133, ал. 1, б. „в” ГПК /отм./, не се допускат свидетелски показания. По делото не са представени писмени доказателства в тази насока. Съгласно споразумение от 07.03.2007г., подписано от ищеца М. С. и „Немо” О. , претендираната от ищеца сума от 36 949 лв. се дължи от „Джиджи 90” ЕО. – трето за спора лице.
Съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т. 1-3 на същата разпоредба за всеки отделен случай.
Касаторът М. С. се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Излага съображения, че два съществени процесуалноправни въпроса са решени в противоречие със съдебната практика. На първо място това е въпросът за задължението на съда да съобрази целия доказателствен материал по делото. На следващо място като съществен процесуалноправен въпрос сочи възможността съдът да изгради фактическите и правни изводи само върху система от косвени доказателства. Прилага съдебни решения с които е прието, че съдът е длъжен да обсъди всички събрани по делото доказателства и необсъждането на релевантни за спора доказателства представлява съществено процесуално нарушение.
Върховният касационен съд намира, че не е налице критерият за селекция на касационните жалби по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК – противоречива съдебна практика, по формулираните от касатора въпроси. Несъмнено съдът е длъжен да обсъди в тяхната съвкупност и взаимна връзка всички доказателства по делото – чл. 188 ГПК /отм./, и нарушението на това задължение съставлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което е едно от основанията за касиране на въззивното решение като неправилно. Това нарушение обаче не е основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като не се включва в критериите по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване, чиято цел е да ограничи произнасянето от ВКС само до делата, по които решението на касационната инстанция ще допринесе за преодоляване на неправилна или противоречива съдебна практика, ще даде тълкуване на закона с оглед точното му прилагане и юриспруденциалното развитие на правото.
Независимо от гореизложеното следва да се отбележи, че не се констатира твърдяното от касатора противоречие с изискването за съобразяване на целия доказателствен материал. Въззивният съд е обсъдил всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност и взаимна връзка и е отговорил на доводите на жалбоподателя.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Бургаския апелативен съд.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Бургаския апелативен съд, № 95 от 05.12.2008г. по в.гр.д. № 217/2008г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: